Синоптиците вещаят адски жеги през лятото

За опасно горещо лято, което отново ще бие топлинни рекорди с над 40° градуса, предупреждават климатолози. Очаква се жегите да бъдат още по-тежки от миналогодишните, като Европа е изправена пред предизвикателството да се справя с още по-екстремно високи температури и суша. Това сочат дългосрочни прогнози на наши и европейски климатолози.

Според данните на Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF), публикувана и от метеорологичната служба на Националната обсерватория на Атина, градусите в термометрите ще са с поне 2,5°C по-високи от климатичната стойност за периода 1993-2016 г.

Прогнозите на наши климатолози сочат, че до средата на септември времето ще е горещо - туристите могат да изберат родното ни Черноморие от юли до тогава включително, посочи метеорологът Петър Янков.

Той бе категоричен, че, тези месеци ще бъдат сухи.

Средно на Балканите времето ще бъде динамично с повече валежи до средата юли. А много слънце ще има след това чак до октомври. Янков уточни, че “последните прогнози на световен климатичен център наистина са за топло начало на лятото.

В Западна Европа конкретно ще бъде с около 3 градуса по-горещо от обичайното”.

Той успокои, че у нас и на Балканите обстоятелствата не съвпадат винаги с тези в Западна Европа. Климатологът е категоричен, че дългосрочните синоптични прогнози имат сбъдваемост само около 60%, защото най-точни са в рамките на 3 до 5 дни, така че времето може и да ни изненада.

“На всеки три години се случва такава аномалия - август и септември да са по-сухи и градусите да са с около 3 отгоре. А в Източна и Западна Европа наистина ще бъде по-топло и сухо”, заключи синоптикът.

Там очакват температурите да бъдат поне толкова високи колкото бяха през лятото на 2022 г. - най-горещото до момента в Европа. Най-засегнати ще бъдат Гърция, Хърватия и Италия, които все повече българи избират за почивката си.

Така туроператори и местни се подготвят за предизвикателствата пред летния сезон. Миналото лято големи площи от Северна Европа посрещаха за продължителни периоди екстремни температури, надвишаващи 45°C. Това отблъсна туристи, но и бе предпоставка за горски пожари.

Затова се предприема адаптация на туристическите зони. Преди 3 години Атина назначи директор по горещините Елисавет Баргиани. Нейната основна задача е съсредоточена в изпълнението на въведените мерки, а обществото да бъде своевременно информирано за горещите фронтове. Предприема се засаждане на дървета и обособяването на “хладни обществени зони” в градовете. А градските туристически турове се планират в ранните или вечерните часове от деня.