Ще оцелеят само лозарите, които имат собствени винарни

Народният представител от ГЕРБ Стоян Гюзелев организира в Бургас среща на лозари, винопроизводители и собственици на казани за ракия, за да чуе мнението им по подготвяния проект за нов закон за виното и спиртните напитки, който цели хармонизация с европейските регламенти. Досега правилата за производството и контрола на вино и спиртни напитки бяха уредени в стар закон, непипан отпреди приемането ни в ЕС, както и от многобройни подзаконови нормативни актове. Гюзелев доведе в Областна управа експерти от земеделското министерство и ръководството на изпълнителната агенция по лозата и виното.  Народният представител от Бургас е крупен зърнопроизводител от региона. Той е член постоянните комисии по земеделие и гори, по бюджет и финанси, както и по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Основните нови правила в закона са: Законопроектът предвижда винени лозя, засадени без право на засаждане след 31 август 1998 г., да се изкореняват принудително за сметка на производителя. До извършване на изкореняването на тези лозя продуктите произведени от добитото от тях грозде, могат да се използват единствено с цел дестилация за сметка на производителя.

Ежегодно до 15 януари производителите на грозде, което е предназначено за производство на вино, гроздова мъст и продукти от грозде и вино, трябва да декларират пред Изпълнителната агенция по лозата и виното произведените количества грозде от последната реколта. На деклариране подлежат и количествата вино и гроздова мъст.

От подаване на такава декларация са освободени производители, чиято продукция е изцяло за консумация в непреработен вид, за сушене или за директна преработка в гроздов сок, както и тези, чиито производствени съоръжения са за по-малко от 10 хектолитра вино (1 тон), което не е или няма да бъде търгувано под каквато и да е форма.

Според текстовете за традиционни български напитки ще се смятат пет вида ракии - гроздова, винена, плодова, както и ракия от гроздови или от плодови джибри. Към тях ще има специфични изисквания за технологията на производство, както и към процента на алкохолно съдържание. Така например гроздовата ракия трябва да бъде произведена "чрез единична или двойна дестилация до 65 обемен процент на вино, получено от грозде, като виното от 100 килограма грозде не може да надвишава 75 литра".

Към гроздовата ракия е поставено и изискване да има минимално алкохолно съдържание от 40 градуса. Останалите видове ракии трябва да бъдат минимум 37.5 градуса.

- Г-н Гюзелев, получихте поздравления от производителите на грозде и вино в Бургаския регион за отличната работа по промените в остарелия закон. Чуха се обаче и много критики от страна на дребните производители, които буквално изнемогват. Какво ще докладвате нагоре?

- Всички проектозакони трябва да се обсъждат по региони от съответните, отговарящи по ресора народни представители. Защо мисля така?  Законът е обемист, ние не сме специалисти, искаме да чуем какво мислят хората от реалния сектор - гроздопроизводители, винопроизводители, тези от казаните за варене на ракия, за да имаме аргумент между първо и второ четене да направим съответните корекции.

- От тази среща наистина излезе ли нещо, което да става за коригиране в текстовете, защото присъстващите като цяло бяха прочели проекта и бяха доволни?

- При  конструирането на закона за допълнение и изменение на закона за виното и спиртните напитки участваха техните браншови организации и на практика, както виждате тук се поставиха въпроси с неголяма актуалност, но все пак това за казаните - че трябва да има технологична  пауза, защото от февруари до юни няма какво да се вари в тях и трябва да бъдат облекчени, аз съм съгласен да представят нулеви акцизни ставки в агенция Митници. Другото бяха въпроси за документи, които придружават гроздето и вината при транспортиране и ред производствени детайли, които между първо и второ четене е допустимо да бъдат  коригирани.

- Постави се въпрос за малките казани, явно хората по селата не могат да си платят ракията, която произвеждат там. Отивам сваряват си ракията, но нямам толкова пари да си платя сумата.

- Това не е проблем на този закон. Това  касае закона за акциза  и данъчните складове, а той обикновено  се обсъжда през октомври, ноември месец - преди приемане на бюджета, но дори като член на комисията  по бюджет и финанси аз през последните две години не съм чувал да е  ставало въпрос за размерите на акцизите, защото срещу всичките тези 90 лева стоят едни литри ракия, които са предоволно количество.

- Струва ли си хората, които произвеждат грозде да си имат и малки винарни и да го продават? Г-н Коев от агенцията по лозата и виното ги съветваше в тази посока, но те не го схванаха, реагираха остро – обеднели са.

- Задавате кардинален за българското земеделие въпрос, който засяга както малките лозя и винарни, така и животновъдството. Когато гледам  европейските  модели на развитие  поне 100 години дядото е предавал на сина, там има количествено натрупване. Животновъдите са имали и земя, и са развивали успоредно с тази дейност и обработката на земята. Европейските гроздопроизводители са развивали успоредно и винарни.  Във Франция няма гроздопроизводител, който да няма винарна. При нас нещата са скъсани и започва количествено натрупване оттук насетне

-  Т.е. ако гледаш 50 дка лозе нямаш проблем да изкарваш прехраната на семейството си, но при условие че имаш и винарна.

- Трябва да имаш и винарна – със собствени етикети и пазар.

- Как стои въпросът с пазара за българските винопроизводители?

- По информация на Изпълнителна агенция по лозата и виното има много добри пазари от няколко месеца за българските вина и спиртни напитки и този закон, който коментираме сега е в посока повишаването  на качеството на крайния продукт  чрез засаждане на класифицирани сортове грозде. Видяхте, тук бяха и от винпром Поморие, и от винпром Карнобат.

- Този чадър над винпром Пещера вашето правителство докога ще го държи? Спиртните им напитки не отговарят на обозначения на етикета градус. А доколкото ми е известно произвеждат вино без да имат лозови насаждения.  Колко декара лозя гледат, знаете ли?