Украинка преведе „История славянобългарска”, след като намерила монета на брега на морето

Украинка преведе „История славянобългарска”, за да може всички бежанци, които намират убежище в страната ни, да прочетат книгата на Паисий Хилендарски. Пред Нова телевизия тя разказа как се посветила на тази кауза, след като намерила монета с лика на монаха на брега на морето, а след това посетила библиотека, за да прочете книгата на будителя. Младата дама е направила илюстрациите сама и преведената „История славянобългарска” вече е факт.

Олена вече е в Украйна. Намира се в Черниговска област, а войната се вижда през прозореца ѝ. Въпреки това тази жена ще разкаже една красива история – трудна за вярване. Започва като по филм - с намерени 2 лева на брега на морето.

„Бях на брега на морето и то ми дава 2 лева. И аз видях някакъв човек. След това имаше урок за български език и аз попитах моя учител Витан Вълев кой е този човек на 2 лева. Каза, че е Паисий Хилендарски – първият будител на България”, разказва Олена Грицюк.

По това време тя е част от статистиката, която брои колко бежанци са потърсили спасение в страната ни. Заживява временно във Варна. От момента, в който двата лева с образа на Паисий Хилендарски са в джоба и, една идея вече е в съзнанието ѝ.

„Започнах да уча само някакви думи на български език от май месец 2022 година. Ходих до варненска библиотека, попитах за всички издания на Паисий Хилендарски и също попитах за украински превод. Но от библиотеката казваха, че няма украински превод. Аз имах смелостта да поема тази задача за мен”, заяви Олена Грицюк.

Започва превода дума по дума пред очите на своя учител по български език.

„Беше впечатлена от начина, по който българите са извоювали своята свобода и независимост от турското робство. И тогава тя разбра, че в основата на пробуждането на българския дух и желание за независимост, стои една малка книжка, написана от един монах”, обяснява Витан Вълев, пастор и учител по български език на бежанци.

„Всеки, който е чел „История славянобългарска” наистина задълбочено, ще разбере, че това е първо не много лесна книга за разбиране, предвид това, че е писана преди 300 години. Знам, че е прекарала часове във варненската библиотека да чете тази книга и източниците за тази книга, да разбере какво представлява”, обяснява Татяна Кристи, Фондация „Открито сърце”.

Една година, три месеца и пет дни – толкова време прекарва Олена в четене, писане, рисуване, търсене на издателство, което да напечата украинския превод на „История славянобългарска”.

„Месеци наред тя съгласуваше с мен различни варианти на превод, показваше ми илюстрациите”, разказва Витан Вълев.

„Аз съм изключително впечатлена, това е един фундаментален труд, който е направен само от един човек. Тя го е превела, тя е нарисувала илюстрациите, тя е направила продукцията на книгата, графичния дизайн и е платилата тя тази книга да се отпечата”, обясни Татяна Кристи.

За да бъде тази книга в ръцете на други украинци, Олена дава свои спестени пари, събира и малко дарения, влага и двата намерени лева. Всичките събрани пари стигат за 27 издадени книги. Олена казва, че ако този труд беше бизнес, щеше да е обречен на провал.

„Аз не мога да спечеля никакви пари от издаване на тази книга”, казва Олена Грицюк.

И въпреки това, ако върне времето назад, пак ще направи същото. Ще прекара времето си в рисунки и превод на същата книга.

„Моите приятели, които са прочели цялата книга, казват, че тя е удивителна. И за мен е такава. Вие имате ханове, князе, царе, президент и всички форми на управление”, казва Олена Грицюк.

„Ефектът от нейния труд виждам, че тепърва набира скорост”, казва Витан Вълев.

Фондацията на Татяна Кристи ще финансира издаването на още екземпляри.

Олена оставя и книгите тук, и родителите си. И се връща в Украйна.

„Аз мисля, че всички хора в Украйна сега живеят под смъртта. Те знаят, че могат да умират във всеки момент. Ние чакаме нападение всеки момент, защото нашата област е близо до Беларус и до Русия”, разказва Олена Грицюк.

„Но сега аз имам и малко време да бъда със Саша и в Украйна. Това е история и на война, и на нашата любов”, споделя тя.

Саша е мъжът, който е предложил брак на Олена под летящите куршуми. Сега тя е избрала да остане до него. Използва всяка минута да пише и рисува - сгради, които сега могат да бъдат видени само на рисунка, защото са разрушени. Запечатва с молив остатъка от родния си град Чернигов.

„Ние не можем да изберем нашата съдба – ще бъдем живи или ще бъдем мъртви. Но ние трябва да изберем какво можем да направим сега”, казва Олена.

 Във всяко свое „сега” тя избира да направи нещо, което ще бъде видимо и утре. Дори когато въздухът мирише на война, не спира да се оглежда за следващата история, която да разкаже.