Плашещо: Над 1 милион души в трудоспособна възраст у нас са неактивни

Повече от 1 милион души в трудоспособна възраст у нас са неактивни. Тези притеснителни данни бяха изнесени от Съвета за икономически анализи (СИА), който представи мултипликатори на работни места в България. Автори на изследването са Пламен Ненов, член и секретар на СИА, и Рада Павлова, младши сътрудник в СИА.

Пламен Ненов отчете, че в повечето от общините в България заетостта е под или около 50%  Все пак той изрази мнение, че  с ефективни политики тези тенденции могат да се променят, а работещите увеличават местното потребление. По-малките общини в България са по-уязвими на големи шокове, изтъкна Ненов.

Средният местен мултипликатор на заетост в България е 1,3, стана ясно от доклада. Препоръчва се диверсификация на местните икономики на малките общини, а също улеснен достъп до финансиране на малки и микро предприятия.

Местният мултипликатор на работни места измерва общото увеличение в местната заетост в резултат на добавянето на едно работно място на местния пазар на труд. С оглед на големите и трайни дисбаланси в нивото на заетост и икономическа активност на територията на страната, стойностите на тези мултипликатори са от ключово значение за прилагането на ефективни мерки за регионално икономическо развитие.

Изчислените мултипликатори за България показват, че провеждането на икономически политики, насочени към намаляване на регионалните дисбаланси, може да допринесе за увеличаване на заетостта и икономическата активност в страната. Следователно, основна препоръка на анализа е следването на регионализирана стратегия за икономическо развитие на базата на различията в местните мултипликатори в страната. Общините с по-голямо население имат по-високи мултипликатори от тези с по-малко население. Тези разлики рефлектират различните ефекти на местното потребление и агломерационните ефекти в общини с различен брой на населението. Увеличение на търсенето на пазара на труд с 10 работни места води до увеличение в местната заетост с 13 работни места. Повечето общини са малки по размер, и може да се заключи, че ефектите, които се наблюдават, са основно присъщи за по-малките общини в България.

Целият анализ може да бъде намерен на страницата на Съвета за икономически анализи — тук

Съветът за икономически анализи към Министерски съвет бе създаден през ноември 2022 г., в края на мандата на служебното правителство на Гълъб Донев. До този момент е излязъл с два доклада, които трудно могат да бъдат оценени като приносни и не дават много нова информация.

Същевременно, икономическият растеж през 2023 г. се забавя до 1.8%, но също така и годишната инфлация, която възлиза на 5% в края на м.г. Това става ясно от Годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН). Докладът, който е на тема "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания", разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2023 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2026 г.

Според доклада сериозен ефект върху реалния растеж на БВП оказват по-слабото външно търсене, повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващият ценови натиск. Въпреки тези предизвикателства, частното потребление се е разширило, особено през първите шест месеца на м.г., подхранвано от стабилния пазар на труда, повишеното доверие на потребителите, забавянето на инфлацията и активната кредитна дейност.

Но учените подчертават, че въпреки антиинфлационното действие на международните фактори, изразяващи се в намаляване на цените на основните енергоизточници, суровините и селскостопанските стоки, както и рестриктивната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), редица фактори от вътрешната макроикономическа среда продължават да оказват проинфлационен натиск.

Износът на стоки отбелязва спад, което се отразява на промишленото производство и продажбите. Изправени пред намалено външно търсене, българските фирми са намалили покупките от чужбина и инвестициите в стоково-материални запаси. Инвестиционната активност също остава слаба, което трайно се очертава като структурен проблем за българската икономика, въпреки че фирмите успяват някак да поддържат заетостта и да повишават номиналните работни заплати.

Според Годишния доклад България регистрира едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, но изостава при въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства и не предприема необходимите действия за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област.