Музикантът Венци Мицов изживя истински ужас в Бургас, но после...

Турнето на музиканта и общественик Венци Мицов, който завърши в Поморие, за малко да приключи с неприятен за него край. Той ще запомни дълго престоя си тук, в региона, но не с лошо, а с добро, защото сам се уверил, че бургазлии са хора с големи сърца. Венци Мицов отседнал в бургаски хотел, но на тръгване към Поморие в кафето е забравил чанта с ценни вещи. Усетил липсата й чак вечерта, но с радост е установил, че не е изчезнала, а прибрана от персонала. 

Вижте цялата история, която разказва той във фейсбук профила си:

Турнето, в което имах честта да свиря, свърши снощи с концерт в Поморие.
Но... не било писано да свърши без да преживея нещо неприятно, но с добър край.
Някъде около 16.00 часа освобождавам хотелската си стая в Hotel Avenue Burgas. Оставям долу раницата си, вземам другата малка раничка, в която стои таблета, документи, пари, лична карта, шофьорска книжка. По някаква причина след като се качвам на колата и настанявам колегите, с които пътувам, зарязвам другата раница на стол пред хотела - стол от кафенето отпред.
И след това запалихме към Поморие. Там, някъде около 20.00 часа изведнъж се сетих, че не помня да съм качил раницата в колата.
Да отворя скоба - във въпросната раница се намира лаптопът ми (не, нямам голи снимки на него, не се плашете), но...Лаптопът едно е на изплащане и още не съм го доизплатил.
Второ - по - лошото - там имам доста неща, които ги нямам на компютъра - например един цял проект с 16 парчета, който ще се свири буквално след няколко дни - на 23 май.
Та...Усещайки как ще прекарам няколко безсъни нощи, за да възстановя всичко по памет (16 пиеси за камерен състав - симфоничен) намерих телефон на Хотел Авеню.
Звъня аз...И викам - така и така, да сте намирали една раничка.
А хората викат - "О, да, прибрахме я и направо минете да си я вземете".

Камък ми падна от не знам къде. Как беше - "Камъните падат от  небето" - българската версия на "Търкалящите се камъни не хващат мъх"...
Трябваше да закарам колегата Хорхе - тромбонист от братско Испание - до жп Гарата в Бургас и след като го хвърлих, отидох до хотела.
Толкова бях блокирал от всички содомии в последните дни, че дори не се сетих с тъпата си кратуна да им взема нещо на хората - кутия хубави бонбони, бутилка уиски, не знам и аз какво точно.
Те ми дадоха раницата и човекът от охраната ми разказа, че е имало и по-драстичен случай - забравени скъпи животоспасяващи лекарства.
"Винаги гледаме и прибираме всичко, защото понякога е фатално за този, който го е забравил" - ми каза охранителя,

Прибрах всичко и поех към София.

Изводи:
1. Стар съм, мамка му. Вече започнах да забравям.
2. Никога, повтарям, никога не правете като мен - да сте на 52 и да предприемате смъртоносни ангажименти да сте на 2 места, намиращи се на 500 километра едно от друго в рамките на няколко последователни дни... За една седмица навъртях около 3500 километра, хора...
3. Извод три - най-важният - все още има хора! И тук няма как да не кажа, че този хотел, намиращ се в самото начало на Бургас, точно до Метро, има добри служители! Мога само да им благодаря смирено и да им кажа, че проекта, който спасиха, е годишнина на една детска градина! И че те спасиха не мен, майната ми, аз съм човек с изключително спорна репутация и повече хора ме ненавиждат, отколкото харесват. Но екипът на хотела спаси радостта на децата, които ще празнуват заедно със симфоничен оркестър!!!