Обещано: Самолетите F-16 ще се поддържат изцяло в България

"Превъоръжаването на Военновъздушните ни сили със самолети F-16 Block 70 ще допринесе за въвеждане на нови технологии в „Авионамс“ за поддръжка на самолета, изцяло на българска територия. Няма да се налага този самолет да ходи в чужбина, което спестява разходи и създава съответния капацитет от специалисти".  Това обеща служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. Той участва в тематичен семинар на тема: „Иновациите в българската отбранителна индустрия и модернизацията на Българската армия“. Форумът се проведе под патронажа на министъра на отбраната и министъра на икономиката и индустрията.

В началото на април правителството в оставка прие решение да възложи на „Държавна консолидационна компания“ (ДКК) ЕАД, в качеството ѝ на орган, упражняващ правата на държавата в „Авионамс“, да възложи на дъщерното си публично предприятие изпълнението на цели на публичната политика - изграждане на базови национални способности за поддръжка на изтребители Ф-16 Блок 70. 

"Още по-добре се ситуира програмата за строителство на многофункционалните кораби на Военноморските сили, която позволява самите бойни платформи да се строят в България", каза Запрянов. "Бойните машини „Страйкър“ ще бъдат поддържани в България и страната ни може да се окаже център за подготовка на този тип бойна техника в бъдеще в регионален мащаб", добави той.

"Апелирам за по-тясна връзка на армията, на Министерството на отбраната, на Министерството на икономиката с науката, промишлените предприятия, за да може индустрията ни постепенно да се настани както на създавания в момента европейски пазар за боеприпаси и отбранителна техника, така и в европейската отбранителна и технологична база".

Служебният министър отбеляза приетата Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. Програмата очертава насоките за развитие на отбранителните ни способности през този период и може да служи като ориентир за отбранителната индустрия и науката по отношение инвестиционните намерения на Министерството на отбраната, обясни той. Общо програмата е разчетена за около девет млрд. лв. – това са прогнозните разходи, които сме направили до 2032 г., допълни Запрянов.

"Нито една държава няма потенциала да разполага и поддържа самостоятелно с пълния спектър от отбранителни способности съответния промишлен и технологичен капацитет на своя територия. В тази през последните няколко години ЕС и НАТО стартираха различни инициативи и разработиха цялостни програми и инструменти, насочени към по-нататъшни укрепване на отбранително-технологична индустриална база", завърши служебният министър на отбраната.

Идеи за ускоряване на темпа на иновациите даде министърът на икономиката и индустрията доктор Петко Николов.

"За да бъде ускорен темпът на иновациите в отбранителния сектор, е нужно по-тясно взаимодействие между граждански, военни, изследователски и иновативни общности",посочи той.

Според икономическия министър, за да се гарантира конкурентоспособността и устойчивостта на отбранителния сектор, е нужен нов подход към иновациите и по-специално към т. нар. революционни технологии, защото тяхната роля става все по-важна в области като изкуствен интелект, биг дейта, квантови технологии, роботика, автономни системи, свръхзвукови оръжейни системи, биотехнологии, които не само осигуряват стратегическо предимство, но и гарантират ефективна защита срещу асиметрични заплахи в съвременния свят.

Николов смята, че България трябва рационално и в пълен обем да използва сравнителните предимства, с които вече разполага отбранителната ни индустрия, която е специализирана в производството на леко стрелково оръжие, боеприпаси, комуникационни системи, бронирани защитни технически средства, оптическо оборудване и други. По думите на министъра това е значителен индустриален капацитет, от който България трябва да се възползва.

Николов изтъкна, че членството на страната ни в НАТО и ЕС разкрива нови възможности за пълноценно трансатлантическо партньорство и включва нашата индустрия като партньор във веригите на доставки на много световни производители на отбранителна продукция и технологии. Затова отбранителният сектор трябва да използва този потенциал, за да разшири и модернизира производството си и да постигне желаното технологично обновление, смята министърът. Той заяви, че министерството ще продължава да насърчава и подпомага бизнеса, както и да работи за утвърждаването на индустрията като европейска конкурентоспособна, стабилна, иновативна в световен аспект.

От своя страна председателят на комисията по отбрана към Народното събрание Христо Гаджев заяви, че трябва да бъде създадена Национална стратегия за отбранителната индустрия. 

"В момента се разработва европейска такава, логично е да разработим национална и да идентифицираме къде са ключовите пространства, където и държавата трябва да се намеси, за да може българската индустрия да влезе в производството, глобалните вериги и въобще в това десетилетие на технологии, коментира Гаджев. Свърши ли войната и голяма част от търсенето на стари съветски екземпляри ще изчезне. Ако не се използва тази възможност да модернизираме нашата собствена индустрия, после ще ни излезе много по-скъпо", добави депутатът.

"В следващите няколко години България предстои да изхарчи девет млрд. лв., а може би и доста повече, за инвестиции в отбраната – тук въпросът е как да ги изразходваме умно, каза Христо Гаджев по отношение на приетата Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. Да ги разходваме умно не само, за да придобиваме способности, а и за да бъдат като вид инвестиция в българската икономика", каза той.

"Капацитетът за индустриално сътрудничество и как да се привличат инвестиции е в Министерството на икономиката и в Министерството на индустрията", каза Гаджев и добави, че тези две министерства и това на отбраната трябва да работят като едно в това отношение, но трябват законодателни промени, за да може това да се случи.