Радиация убила трима доктори в МБАЛ Бургас през 1999 - 2000 година

Концентрацията в Бургас на радиоактивния елемент радон, причинител на ужасяващата болест белодробен рак, е много, много над допустимите норми. Зад тези стряскащи твърдения застава хирургът д-р Веселин Джендов. Ниските етажи на детските градини, сутерените, гаражите, дискотеките, баровете са местата, където смъртоносният газ се настанява и прониква в дробовете на посетителите. Градът ни влиза в черния списък на редица видни лекари от столицата.

Още през 90-те години на миналия век мастити доктори от Катедрата по гръдна хирургия в София започват да говорят за смъртоносните четири „Б”-та. В този техен своеобразен сленг влизат думичките белодробен рак, Бургас,  Бухово и  Благоевград. Причината и на трите места е една и съща – лекаж (изтичане, просмукване, на радиоактивния газ Радон от почвата и подпочвените слоеве. В зависимост от локалната геологическа структура – то е по интензивно в и около източници и на друга радиация – уранови мини.

Специална статистика у нас обаче за рака на белия дроб, предизвикан от радон, няма. Случаите се отразяват като обща бройка. Тревожен е фактът, че след като през 1996 година в МБАЛ Бургас местят приемно отделение в подземието на сградата, трима видни лекари от болницата умират от рак на белия дроб през 1999 -2000 година. От етична гледна точка няма да съобщим имената им, но единият, който тогава е шеф на лабораторията, никога не е бил пушач.

„Тогава лично съм ходил в ХЕИ, за да се види какви замервания се правят с оглед на концентрацията на радон в сградата. Служителите обаче ме гледаха все едно, че им говоря на китайски”, сподели пред Бесове.бг д-р Джендов.

Бургас се намира в близост до природни находища на естествени радиоактивни минерали.  Според специалистите съвсем естествено е да има изтичане на радиоактивен газ. Той става смъртоносен обаче, когато се натрупва в затворени подземни помещения, където хората битуват.

В същото време през последните месеци става ясно, че започва проучване за концентрациите на радон в сгради в страната. „Загадка за мен е защо Варна и Пловдив са сред избраните градове, а не например Бургас, Благоевград, Раковски.

Аз съм убеден, че съществува „радонова" карта на страната, но тези данни трябва да станат публични. Трябва и да се създадат адекватни строителни нормативи за сгради и обезателно да се следи изпълнен ли е антирадоновият алгоритъм. Задължително е незабавно да се започне масово измерване в детски градини и училища..., казва още д-р Джендов.

Радонът принципно е 7.5 пъти по-тежък от въздуха. Той се просмуква от почвата и се утаява на ниските места. Според Световната здравна организация, че радонът е вторият по важност причинител на рака на белия дроб.

Мерките, които трябва да се вземат срещу радоновата радиация, не струват пари. Нужно е да се проветряват помещенията, където има деца и да се слагат вентилационни системи.

В САЩ и Европа има изискване по отношение на строителството в такива райони, където има концентрация на радон.

Според д-р Джендов няма как да се води адекватна статистика на заболелите от рак на белия дроб, причинен от радона, тъй като биологическата карта не следа административната. В повечето случаи лечението на белодробните заболяване се извършва в София. И така най-точната статистика за Бургас се съдържа в София.

За да се реши кардинално този проблем в Бургас, се изисква кооперирани на усилия на държавни институции, които съществуват като Министерство на екологията, Института по радиология и радиобиология към БАН, Гражданска Защита и още ред органи и неправителствени организации.

„Аз съм убеден, че съществува „радонова" карта на страната, но тези данни трябва да станат публични. Трябва и да се създадат адекватни строителни нормативи за сгради и обезателно да се следи изпълнен ли е антирадоновият алгоритъм. Задължително е незабавно да се започне масово измерване в детски градини и училища..., каза още хирургът.

Д-р Веселин Джендов има близо 30-годишен стаж като хирург, работи в Бургас. Специализирал е няколкократно минимално инвазивна гръдна хирургия в Израел, преди това – два пъти за по един месец е бил като частен специализант 1987 и 1988год. в клиниката по гръдна хирургия при проф. Петър Червеняков.

Днес хирургът е категоричен,  че радоновият проблем не е проблем на медицината, а на екологията. Лекарите се занимават с „последствията".

„От всички, пред които съм поставял този въпрос, съм срещнал разбиране само от лекари. През всички години близо до моята идея бяха доц. Коста Костов, който е директор на Клиниката за белодробни заболявания  към ВМА, председателят на дружеството по Клетъчна биология проф. Чалдъков , зам. кметът на Бургас д –р Лорис Мануелян, както и шефът на бургаската болница д-р Георги Матев”, каза още той.