Предизборни мъки и в Северна Македония

Имам една фраза, която често обичам да повтарям когато става дума за прилики или отлики между нас, българите и хората край Вардар. Тя гласи: ако има пет фактора, които с доста зор биха могли да докажат, че сме различни едни от други, има други деветдесет и пет, които с лекота и без проблем ще ни покажат, че сме едни и същи. За която сфера от живота да стане дума, това правило е валидно. В това число и за отношението към предизборната ситуация, в която и двете държави се оказаха тази пролет, пише Труд.

В Северна Македония отиват на избори, това вече отдавна е известно. Политическият им календар си направи хубава шега, съвместявайки почти по едно и също време края на два конституционни мандата. Единият е петгодишният на президента, а другият - четиригодишният на парламента. Имаше шанс тези два естествени редовни завършека на политическите процеси да се разминат, ако управляващите социалдемократи на премиера Димитър Ковачевски се бяха поддали на натиска на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за предсрочни парламентарни избори. Това беше мантрата, с която лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски и неговото обкръжение лягаха и ставаха след сериозното поражение, което нанесоха на властите на местния вот. Но пък Ковачевски се запъна, не видя основание в това настояване на опозицията и изкара мандата на правителството си до края.

Така се стигна до съчетаването на президентския и парламентарния вот. Първият тур на избора на държавен глава е на 24 април, а вторият - на 8 май. Тогава, заедно с балотажа ще се проведат и парламентарните избори. Както се вижда, на практика имаме формулата „две в едно“ в действие.

У нас задължителни и в редовен срок трябва да се проведат избори за Европейски парламент - между 6 и 9 юни тази година. Поради яснотата на електоралната процедура на европейския вот партиите бяха готови да насочат усилията си и предизборната си енергия тъкмо към тези дати. Но развитието на политическата ситуация у нас с разпадането на управлявалата девет месеца „сглобка“ изпрати обществото ни на предсрочни парламентарни избори. По всичко изглежда, че и при нас ще се получи ситуация, подобна на тази при съседите - избори „две в едно“.

Хубаво или лошо е за политическите партии това съчетание на два вота? Разбира се, че и от двете страни на границата това им дойде дюшеш, както се казва. Въпреки реториката, сходна в много пунктове, че събирането на двата вота в един и същи ден е необходимост, наложена преди всичко от грижата за избирателите, за да им бъде спестена нуждата да отиват пред урните на два пъти. И основният аргумент - „две в едно“ спестява значителна сума от държавния бюджет. В Северна Македония сумата беше някъде около 30 милиона евро, докато у нас едни сто милиона станаха любимо число на всеки от политиците. Чиста демагогия, разбира се. Като виждаме лекотата, с която и от двете страни на границата се хвърлят наляво и надясно едни огромни суми и как оправданието за това са високи държавнически цели, ни става ясно, че манталитетът на политиците е сходен, откъдето и да го погледнеш.

Да, формулата „две в едно“ е крайно удобна за всяка от политическите партии. И у нас, и оттатък границата. Там не крият задоволството си от това съчетание, защото си дават сметка, че електоралната енергия, която се очаква да се прояви по време на парламентарния вот, неминуемо ще се отрази и на активността при гласуването за президент. При гласуването за държавен глава винаги има риск да не се покрие прагът от 40% избирателна активност. Очакването енергията на избирателите от парламентарния вот да прелее и в президентския е особено забележимо в опозицията начело с ВМРО-ДПМНЕ, чиито кандидати, според анкетите, водят убедително. Ако тези прогнози се оправдаят, мъките на победителите ще започнат след това. Но за това има време да говорим.

При нас ситуацията не е ли сходна? Освен за победителите, европейските избори не са най-атрактивното събитие, в което избирателите да се натискат да участват, май. Е, сега цялата енергия, доколкото ще я има, на парламентарната битка ще бъде в съчетание с европейската. Това може да придаде допълнителна легитимност на избраниците за Европейския парламент. От друга страна, това ситуационно „две в едно“ ще отнеме възможността на някоя от партиите, която евентуално получи повече доверие на европейския вот, да използва този факт да поиска предсрочни парламентарни избори.

И в двете ни съседни държави изборите се организират от технически, или служебни правителства. Общото между практиката в двете държави е това, че и в Северна Македония, и у нас ключови се оказват два министерски поста. Единият е този на вътрешните работи, другият - на социалната политика. За първия обяснението е ясно и то се крие в публичното общо съгласие край Вардар, че който държи полицията, печели изборите. А  социалното е важно, защото там са избирателните списъци, където от години е пълна каша. При нас също големият спор е този за вътрешното министерство плюс ресора на електронното управление. Пак по същите съображения.

Що се отнася до състава на временните кабинети има известна разлика. При съседите премиерът се определя по препоръка на управляващото в момента мнозинство и се гласува в Събранието. Опозицията предлага свои кандидати за двата чувствителни поста, за които стана дума. Съставът на кабинета обикновено е същият, който управлява държавата до този момент, с двете нови лица - на вътрешните работи и на социалната политика. Но за да има баланс и за да се гарантира, че въпросните министри, плюс още няколко, няма да теглят общата каруца към своите партийни интереси, им се добавят заместници, без чийто подпис нито едно решение не може да излезе от министерството. В момента технически премиер е досегашният председател на парламента Талат Джафери от управляващия коалиционен партньор на социалдемократите - Демократичният съюз за интеграция. Министрите на вътрешните работи и на социалната политика са от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, но техните заместници са от СДСМ. Всички останали министри са досегашните.

Колкото и да изглежда уравновесена, тази система на технически правителства си има и своите критици. Сегашната опозиция се кани да я преразгледа и да премахне института „техническо правителство“. Както и това, че президентът се избира на общи избори, а не от парламента, както беше в началото на прехода в Република Македония. Идеи за промяна в това отношение има и те са свързани с намерението на опозицията от ВМРО-ДПМНЕ да ограничи правомощията на държавния глава. Нещо като и у нас. Ще ми бъде любопитно обаче, ако на 8 май, на балотажа спечели техният кандидат проф. Гордана Силяновска-Давкова, дали това искане ще продължи да бъде актуално.

При нас драмата със състава на служебния кабинет е ясна, за да я повтаряме. Ако не друго, но и вълненията, и политическата реторика, и обществената драма от двете страни на границата е сходна. Не намирате ли?