Как се променят сезоните по света и в България

Какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени? В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция, пише Труд.

През последните години често се говори, че пролетта и есента стават все по-къси и е възможно скоро да изчезнат. Друго разпространено твърдение е, че времето и природата в тези периоди сякаш “полудяват” поради климатичните промени. Например, тази година в България топлото време през февруари доведе до преждевременно развитие на някои видове, като например при ябълките. Дори традиционните вишневи дървета – сакурата, които са далекоизточни роднини на вишната, през последните години разцъфтяват в Токио поне 5 дена по-рано спрямо периода 1961-1990 г., според Японската метеорологична агенция.

Изминалата 2023 г. беше най-топлата от началото на метеорологичните наблюдения в глобален мащаб, включително и в България. Миналогодишната есен беше сред най-топлите през последните десетилетия — през втората половина на октомври температурите в някои райони от страната надхвърлиха 30°C. А за втора поредна година беше отчетена най-топлата зима в историята в България, главно поради факта, че февруари 2024 г. беше изключително топъл, със средни температури по-високи от обичайното дори за март. Но на фона на тези рекорди, пролетта у нас през 2023 г. бе сравнително студена, както и тази от 2021 г. и 2022 г. Всичко това неизбежно ни води до въпроса: Дали и как климатичните промени влияят на времето и изместват ли се сезоните?

Конкретните въздействия могат да варират на регионално ниво и зависят от различни фактори, включително географско положение, местния климат и човешките дейности. Освен това е важно да се подчертаят няколко аспекта. Макар и да има затопляне и изместване на датите на сезоните и по света, и в България, е трудно категорично да се отговори на въпроса дали пролетта и есента у нас ще изчезнат.

Какви са основните промени при сезоните?Наблюдава се удължаване на продължителността на лятото с около 22% и скъсяване на останалите сезони в умерените ширини на Северното полукълбо през периода 1952-2011 г., според научно изследване от 2021 г. Анализът също така установява, че пролетта и лятото настъпват по-рано, докато есента и зимата – по-късно.

Такива изводи не са изненадващи, предвид че повишаването на средногодишната температура води до затопляне през всички месеци и сезони. От 50-те години на ХХ век вегетативният период на растенията се удължава с около 2 дена на десетилетие в Северното полукълбо, според доклада на IPCC от 2023 г. Според Междуправителствения панел също така има намаление на пролетната снежна покривка в Северното полукълбо от 1950 г. насам, като по-ранното снеготопене се отразява и върху режима на реките.

Резултатите се потвърждават и ако разгледаме регионални проучвания за Европа. Например лятото в Полша се е превърнало в най-дългия сезон, а зимата значително се е скъсила, според изследване на учени от Департамента по метеорология и климатология в Полша. През последните 30 години пролетта в някои райони на Полша започва с месец по-рано спрямо периода 1961-1990 г.

В Германия е видима тенденция за скъсяването на зимата и по-ранното начало на пролетта, но също така и по-късното начало на лятото и есента.

В световен мащаб настъпването на фенологичните фази на развитие на растенията се ускоряват с приблизително 3-4 дни на десетилетие след 1970 г. В Европа е открито, че между 1971 и 2000 г. ускорението на десетилетие е с 2-5 дни по време на пролетните събития и с 1-3 дни през есенните фази.

Очаквано, в Северното полукълбо пролетта и есента са засегнати и от зачестяването на екстремните метеорологични явления – по-често има периоди с необичайно високи температури, което води до увеличен риск от интензивни валежи или засушаване в зависимост от района. Това включва и по-ранно начало на периода с горещи вълни през топлото полугодие, пише Труд.

В обобщение, в Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето.

Какво се случва в България? България не е изключение от световната тенденция, като затопляне се установява за всички сезони през периода 1931-2020 г., според обобщителен анализ на Националния институт по метеорология и хидрология. Затоплянето през зимата се определя от повишението на температурите през януари и февруари. Пролетта също показва тенденция към затопляне, но от пролетните месеци само през март то е статистически значимо, докато всички летни месеци показват затопляне. Относно есента – има затопляне от началото на века, но за целия период от 1930 г. насам няма ясна тенденция.

През последните десетилетия в България има най-осезаемо затоплянето през летните месеци, като повишението на температурата достига до 2 °C в големите градове, а през зимата е по-слабо, според научно проучване. София е добър пример за тези промени, при който ясно се вижда разликата при затоплянето между летните и останалите месеци.

Има удължаване на вегетативния период в страната (броя дни в годината със средноденонощна температура над 5°C) с около 20-25 дена, или около 10% над по-голямата част от страната през последните десетилетия. Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, които да проследяват промяната на дължината на сезоните, на база на достъпните данни може да се заключи, че в България се наблюдават сходни тенденции на удължаване на периода с летни температури и скъсяване на останалите сезони.

При бъдещо затопляне все повече може да се очаква, че климатът на Северна България ще започне да прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция. В същото време обаче, на този етап няма как да очакваме 100% трансформация на климатичната зона от една в друга, поради местните особености на релефа и географската ширина. Факт е например, че въпреки затоплящия се климат и намаляването на суровите зими в България, е възможно да има по-чести периоди, при които температурата на въздуха се понижава под 0°C“.

Безспорно е, че климатичните промени засягат климата на България, в това число и продължителността на преходните сезони, което води до множество последствия, в това число икономически, социални, финансови и др. Например, тези промени имат влияние върху селското стопанство и флората и фауната в страната. Поради по-меките зими и по-дългите лета, в страната ни все повече се подобряват условията за отглеждане на топлолюбиви култури като смокини, за сметка обаче на увеличени рискове за намаление на добивите на култури като розови домати, царевица и много други. А затоплянето през зимата е и причина за нашествието на дървеници в Европа, както и други инвазивни видове.

От гледна точка на туризма, над 50% от европейските зимни курорти ще имат значително намаление на снежната покривка до края на века, при затопляне само от 2°C, но проблемите са явни и сега, като курорти като Банско, Витоша и Пампорово редовно се налага да разчитат на изкуствен сняг, за да “спасят” сезона.

И въпреки че се очаква да има удължаване на летния сезон по морските курорти, поради все по-честите и интензивни горещи вълни, много от големите туристически дестинации в Южна Европа ще стават по-малко привлекателни за туризъм по време на най-топлите месеци – юли и август.