147 100 млади българи не работят и не учат, но харчат парите на мама и тати
Делът на младите хора, които нито учат, нито работят у нас, е около 15%. Това каза икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика пред "Фокус". 147 000 младежи у нас според статистиката на Националния статистически институт от последното тримесечие на 2023 г. не учат и не работят. Става дума за хора между 15 и 29 г. По думите му делът на неактивните младежи лека-полека намалява – от 20 до 15%.
"Това обаче всъщност са високи проценти. Тук влизат доста млади майки, чиито съпрузи издържат семейството. Тази група няма интерес да се връща на пазара на труда, а и е редно да се запитаме дали трябва да се опитваме да я накараме да направи това. В ромската общност е заключена голяма част от неактивните младежи в България. Географски тази група е доста разпръсната, далеч от активните пазари на труда, с много ниски професионални умения", допълни той.
"Третата интересна група е тази на сезонните работници. Един такъв човек не би влязъл лесно в статистиките, но половин година всъщност той е активен работещ и се издържа – себе си и семейството си, от гурбет в Гърция, например. Младите българи късно напускат домакинството – в периода 29-30-годишна възраст . Това позволява на младежите да поддържат по-дълго статут на неактивни – нито работещи, нито учащи", уточни Николов.
"Виждаме в Пловдив сериозно присъствие на неактивни младежи, в Сливен, Ямбол, Бургас. Би било интересно да видим къде е формулата домакински труд, когато младата жена избира да бъде домакиня. Дали има места, където това е сериозно засегната тенденция, която обознавача различен културен модел. Ако мислим, че някъде двучленното семейство е типичен пример, очакваме там да има по-малко неактивни младежи, защото това домакинство се стреми да се издържа само. При многофамилното съжителство по-малко млади хора бързат да се включат активно в трудовия пазар", поясни икономистът от ИПИ.
"Селското стопанство не успява да намери кадри, както и преработвателната промишленост. В IT секторът също има спад на обявите. Ще видим дали тенденцията е дългосрочна или става дума за моментно забавяне", добави икономистът от ИПИ Адриан Николов.
Първо "А" - anxiety – т.е. тревога поради неопределеноста на цялостното им съществуване;
Второ "А" - alienation – отчуждение поради факта, че са принудени да се занимават с работа която не са желали, за нея не са учили и просто са принудени да я вършат поради липса на друга възможност и която презират, защото смятат, че потенциалът им далеч надхвърля възможностите, което предлага съответното работно място. Но също така и поради тази непрекъсната смяна, временен, непостоянен и непълен характер на работното място и извършваното, често пъти непрестижно и даже неморално занятие;
Трето "А" – anomie – невъзможност за самоидентификация поради разкъсване на социалните връзки, на всичко което свързва „прекария“ по един или друг начин с обществото;
Четвертото "А" - anger – злоба идваща в резултат на горните три "А".
Трябва да се каже ясно, че в България една значителна част от заетите са реално „прекариат“.
И коментара с "дондуркането" е поредната излагация на флегманите! Имат възможност дондуркат! Явно единствено злобата при вас е перманентна!
Не мечтая за труд, а за щастие.
----------
При положение, че работодателите дават по 1000-1200лв... много ясно че няма да работят. От статията лъха някакво хленчене на чорбаджии, които вече не могат да си намерят работници за без пари... Миии, да правят като вятъра тогаз!
Които докато им се дават социални помощи няма и да погледнат работа !