Днес е първият ден от Великия пост, какво трябва да знаем

Днес е първият ден от Великия пост, наричан от народа "чист понеделник".

На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът, а всичко това е символ на чистотата, душевна и телесна, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост в очакване на Христовото възкресение.

Вечерта днес, както и в следващите дни - вторник, сряда и четвъртък на първата седмица, се чете по една четвърт от Великия покаен канон на свети Андрей Критски.

Това е най-дългата религиозна ода в православното богослужние. Тя се изпълнява цялостно само вечерта в сряда на петата седмица от поста. Съдържанието е покайно и кара читателя или слушателя да се замисли за своята греховност и да се обърне към Иисус Христос за прошка на греховете си.

На 18 март честваме и паметта на свети Кирил Йерусалимски.

Той произхождал от Палестина. Родил се в около 315 г. в Йерусалим. Бил ръкоположен за свещеник в светия град, който след разрушаването му от римляните в 70 г. носел името Елия Капитолина. А в тогавашния главен град на Палестина Кесария епископ бил Акакий, еретик-арианин. Той успял да прогони и заточи епископа на Елия (Йерусалим) Максим, а след него и свети Кирил, който го заместил. Причината била, че свети Кирил защитавал православната вяра, установена на Първия вселенски събор в 325 г.

С указ на императора-арианин Констанций светителят бил пратен в изгнание в Тарс, който е родният град на апостол Павел, в Киликия.

Завърнал се при император Юлиан Отстъпник и започнал да се грижи за паството си, но следващият владетел Валент отново изпратил свети Кирил на заточение за цели 11 г. Подобно на съвременника си свети Атанасий Велики и той прекарал в изгнание повечето от времето си като йерусалимски епископ. Завърнал се в Йерусалим едва при император Теодосий Велики. На Втория вселенски събор в Цариград, в 381 г., свети Кирил успешно защитил православното учение.

Светият епископ бил толкова грижовен пастир, че по време на голям глад събрал и продал църковните скъпоценности, за да бъдат изхранени всички бедстващи хора.

През време на неговото епископство на 7 май 351 г. в Йерусалим станало чудесно знамение - в небето се появил Христовият кръст.

Свети Кирил оставил ценна поредица от огласителни, т.е. въвеждащи във вярата слова (общо 23), които произнесъл през Великия пост и Светлата седмица (след Великден) на 348 г., в йерусалимския храм "Възкресение Христово". С тях готвещите се за кръщение се въвеждат в основните учения на християнската вяра и нравствеността. Стойността им е неизмерима, защото авторът умело представя цялото богослужебно богатство на Църквата. Светителят се упокоил в 386 г.