Почина последната оцеляла от лагера „Белене“
На 95 години почина Цветана Джерманова – последната жена, оцеляла от лагерите „Босна“ и „Белене“. Джерманова е родена през 1928 г. в село Лесковец, Пернишко, в семейство на занаятчия. Като ученичка се увлича от идеите на анархистите, които имат силно влияние в Пернишкия край. Завършва девическата гимназия в града (1946). Кандидатства специалност „Агрономство“ в Софийския университет, но вече е дошъл комунистическият режим и не е допусната да продължи образованието само заради липсата на задължителна характеристика от местния комитет на Отечествения фронт, пише вестник Ретро.
През 1948 г. е арестувана в голямата акция срещу Федерацията на анархистите, наредена от тоталитарното управление на БКП. Над 20 дни Цветана е държана в килиите на ДС в Перник. През 1949 г. е изпратена в лагера „Ножарево“, Силистренско, а оттам е въдворена в женския лагер „Босна“, намиращ се в едноименното село, Тутраканско. Там е без съд и присъда и изкарва близо две години, като лагеристките са заставени да работят тежка земеделска работа. Впоследствие в лагера е създадена т. нар. черна рота, в която са вкарвани въдворени по политическа линия лагеристки, обвинявани от ръководството на лагера в саботаж. Жените в „черната рота“ са облечени в дрипи и заставени да живеят в изоставен кокошарник. Дневната дажба е от 250 г хляб за закуска, обяд и вечеря и по един черпак помия сварен синап – бурен, с който хранят свинете.
След това, през декември 1951 г., е откарана с група лагеристки в женската част на лагера „Белене“ на остров Щуреца, съседен до големия остров Персин, където през 1949 г. е изграден най-големият лагер за политически противници на комунистическия режим. В женската част на остров Щуреца работата на лагеристките е да отглеждат свине и да секат дървета. През 1952 г. Цветана е освободена от лагера „Белене“.
През 1957 г. завършва Минния техникум в Перник и Икономическия техникум в Перник през 1966 г.
През 1948 г. тя се омъжва за Любомир Джерманов, също анархист. Двамата, заедно с децата им, са многократно разселвани от комунистическата власт. През годините намират препитание с работа на строителни кариери или в минния сектор.
През 2011 г. излиза книгата на Джерманова „Спомени от лагерите“, в която детайлно описва своята съдба, както и режимите в лагерите „Босна“ и женската част на лагера „Белене“. Така тя става единствената лагеристка в България, която оставя спомени за женските лагери по време на комунистическия режим.
„Единственото, което никога няма да има простя, е това, че не ми дадоха да следвам. Това е най-голямата жестокост, която те са нанасяли на живота ми“, споделя преди време Джерманова и разказва, че е била подслушвана години, след като е напуснала „Белене“.
А колкото до написания пасквил, не вярвам да и е била толкова тежка съдбата, защото ако е била репресирана в лагерите,така, както го описва, едва ли би доживяла тези години .
Коя власт ще ги търпи?
Каква е идеологията,целите и проявите на тези организации наречени федерация на анархистите?
Поровете се и прочетете.......
Защо ми се струва че в днешно време в България затворите са малко и няма да могат да поберат всички,които със сигурност мястото им е точно там?
Сега когато всичко е позволено,в България не е ли пълно с НПО-та повечето от които са абсолютно вредни и работят срещу интереса на държавата ни,повечето с неясно чуждо финансиране!
А тези които работят в тях не са ли за затвор а?
Пример със собствения ми покоен баща, да почива в мир! Неговият баща е бил осъден от Народния Съд и е бил с години в затвор: според семейството ми, само защото е бил свещеник и е преподавал вероучение; според властта, защото е агитирал и/или извършвал подривна дейност срещу тях. По тази причина баща ми е израснал в голяма беднотия. Татко винаги твърдеше, и това му беше болна тема, че не му е било позволено да завърши висше образование заради властта. Това със сигурност е част от истината; той дори е служил в трудови войски, с малцинството. Има и друга част обаче... Дипломата му за средно образование не беше впечатляваща... Въпреки всичко това, в крайна сметка беше завършил впоследствие специализиран техникум, беше работил по специалността си и доста години работата му беше в офис, в града, в престижна институция. Разказвам тази история за да се знае, че всяко пренаписване на история трябва да се приема не със зърно сол, както казват сегашните братя американци, а с чувал сол.
Първоначално синапът е считан за медицинско растение, а не за кулинарно. В 6-ти век пр.н.е., гръцкият учен Питагор използва синапа като средство за лекуване на ужилване от скорпион. Сто години по-късно, Хипократ използва синапа в различни лекарства и мазила за лекуване на зъбобол и редица други заболявания. Синапът е една от най-старите подправки и най-широко използваните по целия свят. Китайците го познават от хиляди години, а древните гърци редовно са го употребявали.
Приготвената горчица датира от преди хиляди години по времето на първите римляни, които използват смлени семена на синап и ги смесват с вино за получаването на еднородна паста.