Нови правила в Европа за старите дрехи и обувки

Новите европейски правила имат за цел да намалят количеството на отпадъците, генерирани от текстилната индустрия, която е четвъртият най-голям замърсител след хранителната, строителната и мобилната. Инструмент за постигането на тази цел е разширяването на отговорността на производителите на текстилни изделия, които се задължават да покриват разходите за управление на този вид отпадък чрез заплащане на продуктови (еко) такси. Очаква се мерките да стимулират инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и създаването на по-издръжливи изделия от текстил, които подлежат на рециклиране и повторна употреба.

Новите правила станаха факт миналата седмица, когато Комисията по околна среда на Европейския парламент подкрепи предложения от Европейската комисия проект за изменение на Рамковата директива за отпадъците (РДО), в който се поставя изискване държавите – членки на Европейския съюз (ЕС), да въведат система за Разширена отговорност на производителя (РОП) и в областта на текстилната индустрия.

Съгласно проекта за изменение на директивата държавите членки трябва да осигурят разделното събиране на текстил за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране до 1 януари 2025 г. Това на практика означава, че екотаксите трябва да се въведат преди тази дата, за да може производителите да осигурят необходимото финансиране за тези дейности.

В обхвата на новите правила попадат текстилни изделия, дрехи и аксесоари, спално бельо, включително килими, матраци и продукти, съдържащи материали, свързани с текстила, като кожа, гума или пластмаса.

Добрите европейски примери

Първата страна в ЕС, въвела екотакси за текстил, е Франция. От 2007 г. френските производители на текстилни изделия финансират разходите за разделно събиране, сортиране, рециклиране и окончателно оползотворяване на отпадъците, генерирани от произведените от тях продукти.

В началото на 2024 г. Швеция също прие закон за финансиране на тези разходи, който задължава производителите да се регистрират в организация за отговорност на производителя (ООП), да заплащат екотакси и да докладват своите текстилни отпадъци.

Към момента другите държави, въвели подобни мерки, са Унгария и Нидерландия, а в Литва, Латвия, Германия, Италия и Словакия са в процес по приемане.

В Белгия се прилага принципът на доброволно финансиране на разходите за текстилните отпадъци от страна на производителите.

Екотаксите – инвестиция, а не просто разход

Въвеждането на екотакси в текстилната индустрия се прави с цел:

• увеличаване на жизнения цикъл на продуктите;
• осигуряване на разделно събиране на отпадъците, генерирани от тях;
• редуциране на практиките на депониране и изгаряне;
• увеличаване на рециклирането и повторната употреба;
• влагане на рециклираните материали в нови продукти.

Екотакси вече се плащат от производителите на автомобили, електроника, масла, еднократни опаковки и различни видове гуми. Тези отрасли дори не попадат сред петте най-големи  замърсителя на околната среда, за разлика от текстилната индустрия, която е на четвърто място и до този момент не беше обвързана с подобно задължение.

В приетия Закон за управление на отпадъците у нас вече има текст, с  който се въвежда изискване за заплащане на екотакси за текстил и обувки. Предстои да се приеме наредба, с която правилата да започнат да се прилагат на практика.

Днес текстилната индустрия е на прага на своята най-голяма трансформация, затова на новите екотакси следва да се гледа не само като на разход, а и като на бъдеща инвестиция в иновации и развитие.

Кое налага въвеждането на екотакси за текстил

Свръхпроизводството на текстилни изделия и многократното увеличаване на отпадъците, генерирани от тях, стои в основата на необходимостта производителите да поемат финансова отговорност. По-малко отпадъци в сметищата и по-разумно потребление на природни ресурси чрез рециклиране са сред дългосрочните цели на Стратегията за устойчива и кръгова текстилна промишленост на ЕС. Европа активно насърчава кръговата икономика и разделното събиране на текстил като ключов елемент от този подход. Целта е текстилът да се използва възможно най-дълго чрез рециклиране и повторна употреба.

Тревожната статистика допълнително подчертава неотложността на нуждата от справяне с кризата с текстилните отпадъци:

• По-малко от 1% от целия текстил в света се рециклира в нови продукти;
• Годишно в ЕС се генерират 12,6 милиона тона текстилни отпадъци, като само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона, което се равнява на 12 кг отпадъци на човек всяка година;
• Едва 22% от текстилните отпадъци се събират разделно за повторна употреба или рециклиране;
• Синтетичните примеси и индустриалните багрила в текстилните отпадъци са отговорни за около 35% от микропластмасата, изпускана в околната среда (разграждането на една полиестерна тениска може да отнеме до 200 години).

В днешната текстилна индустрия устойчивостта вече не е възможност, а необходимост.