Когато пиян стъпва на газта! Още едно убито дете на пешеходна пътека, а джигитът си пие кафето у тях

Макар преди повече от 7 месеца парламентът да гласува окончателно промените в Наказателния кодекс (НК), които предвиждат по-тежки наказания за шофьорите, които причиняват тежки катастрофи; ако са били пияни или дрогирани; ако деянието е извършено след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км, нито трагедиите с фатален край намаляват, нито има кой да наложи какъвто и да е контрол над съда, който сякаш винаги търси как да наложи най-леката мярка за неотклонение и да приложи най-леката присъда спрямо извършителите на наистина фрапиращи ПТП-та.

Пометено дете на пешеходна, извършителят си пие кафето у тях

Преди два дни се разбра, че още в началото на февруари, Софийският градски съд е изменил мярката за неотклонение на 37-годишния Петър Тодоров, който блъсна и уби на място 15-годишния Филип Арсов на пешеходна пътека в центъра на София, тъй като е счел, че няма реална опасност той да се укрие. Катастрофата, при която пресичащият правилно младеж беше пометен от пиян шофьор, който водач впоследствие се оказа, че се е движил с близо 60км/ч над ограничението в района, стана около 21.00 часа на 2 септември м.г.

Разследването вече установи и че Тодоров е имал достатъчно време и ясна видимост да реагира, стана ясно и че е шофирал след употреба на алкохол - 2,1 промила, разбра се и че е ускорил, за да премине през пешеходната пътека преди Филип, също и че е рецидивист на пътя – има 5 предишни нарушения, като едното е за превишена скорост, второто е за шофиране пиян, другите са за неспазване на пътната маркировка. И въпреки това, въпреки леталния изход, въпреки дори обстоятелството, че в колата си нарушителят е возил жена и дете, като по този начин е застрашил и техните животи, съдът променя мярката му за неотклонение в „домашен арест”, защото:

„Лицето е с установена самоличност, местоживеене, семейни и социални връзки, които го задържат трайно на територията на България. Предвид изтеклия срок на задържане на Тодоров, който е в значителен размер от 5 месеца, е недопустимо мярката да бъде удължена само заради характеристиките на престъпната дейност и обществената опасност на деянието. Към настоящия момент мярката „задържане под стража“ вече се явява несъответна. Необходимо е да бъде посочено и обстоятелството, че всяка мярка за неотклонение, включително и "задържането под стража", е насочена към постигане на конкретно определени и законоустановени цели.”

Прокуратурата не е обжалвала промяната на мярката...

Съдиите винаги използват всяка възможност в закона, за да са максимално щадящи към убийците на пътя

Безспорно е, че обяснението на съдебния състав е законово аргументирано. То е такова и в редица от подобните случаи – без значение дали говорим за промяна в марката или обявяването на присъда. Сериозният проблем е, че у нас, не само при подобни тежки престъпления, винаги в един момент извършителят сякаш бива поставен в ролята на потърпевш. А жертвите и семействата им се оказват в началото на безкрайния път на ходене по мъките, по който път нееднократно ще трябва да се защитават освен от адвоката на престъпника, и от родното правосъдие, което все не намира достатъчен повод да вкара някой за по-дълъг период зад решетките.

Не, че това ще върне убития или родителите му ще получат утешение – не, разбира се. Но подобна мекушавост от съда, засилва чувството на безнаказаност сред подобните на Петко Тодоров например. Караш пиян, караш в пъти над ограничението, прегазваш върху пешеходна пътека дете и... след няколко месеца си под домашен арест, а ако не се случи чудо, вероятно след 3-4 години на разтакаване на делото, накрая ще бъдеш осъден максимум на 8 години, от които ще ти бъдат приспаднати месеците в следствения арест, после за добро поведение ще бъдат съкратени още годинка-две, а накрая ще поискаш преразглеждане – което също е законова опция – и хоп, ще си навън максимум след 3 години. Книжката ти също вече ще те очаква, а ти ще си готов за нови пиянски подвизи.

От години се въртим в омагьосан кръг по темата, като единствено констатираме загиналите по пътя, често деца, пометени на зелен светофар, на пешеходна пътека, на тротоар. След дълги години упорство и контрааргументи откъде ли не, миналата година бяха приети промените в Наказателния кодекс (НК). Рано е още да се коментира дали с оглед на нарастването на глобите и наказанията има ефект, но истината е, че каквито и санкции да бъдат приети, ако не започнат да се изискват (от прокуратурата) и присъждат (от съда) по-високи присъди, няма да има съществена промяна. В интерес на истината прокуратурата, поне в това отношение, доста отдавна се опитва да прилага зкаона с цялата му тежест.

Разбрахме за правата на извършителите, а тези на жертвите, на близките им?

Докато сред мотивите на съдиите фигурират такива като: помагал в кухнята (например за Кристиан Николов, който при тежко ПТП уби журналиста Милен Цветков), имал болна майката, за която трябва да се грижи (един от мотивите за намаляване на присъдата на пияния таксиметров шофьор Михаил Куртев, който през 2013г. буквално помете цяла спирка с чакащи, като причини смъртта на 25 годишната Съни и 6 годишната Елена и рани още 10 човека при инцидента) и подобни творения, които макар и фигуриращи като възможности, би трябвало да не са толкова лесно приложими, когато говорим за убийци, за пияни и/или дрогирани такива, за рецидивисти на пътя.

А-ха се заговори за увеличаване на присъдите, а-ха излязат от някое адвокатско съдружие да ни се обясняват как това било недопустимо и щяло да накърни правата на клиентите им – сиреч извършителите. А-ха някой политик се осмели да поиска промяна в законодателството, а-ха са скочили от Съюза на съдиите (както се е и случвало), че целта на присъдата не е да носи справедливост. Да, точно така, сред някои от мотивите на съдиите, променили мярката на задържане на вече споменатия Михаил Петров, са:

„Всяка мярка за неотклонение, включително и „задържането под стража“, е насочена към постигане на конкретно определени и законоустановени цели. „Сред тези цели не са удовлетворяване на обществени нагласи, преодоляване усещането за липса на справедливост у обществото, чрез драстично ограничаване правата на лице, все още единствено заподозряно в извършване на престъпление“.

Не по-малко фрапантно е, че се говори за ограничаване правата на лице, което все още е САМО заподозряно. Съдиите отлично действат на принципа на максимата, която е всеки е невинен до доказване на противното, но в подобни сравнителни лесни случаи – нямаме например убийство без установен извършител или такова с няколко заподозрени, е безумно, че дори и при незапочнало дело, магистратите са толкова загрижени за правата на Михаиловчци, Кристиановци и прочее, докато жертвите им отдавна вече гният под земята без време...

Не е популизъм да направим всичко възможно да си опазим поне живи децата, не е популизъм да искаме да ограничим значително свободно движещите се по пътищата пияни и дрогирани шофьори, не е популизъм да искаме спазване на правилата. Всъщност не е нормално някой, чиято основна задача е да въздава справедливост, да ти обяснява (макар и законово аргументирано, макар и с други думи), че не можело да се иска обществото да е удовлетворено. Напротив – ако обществото не е удовлетворено, което е абсолютен факт – то не е, означава, че господата и дами магистрати не си вършат работата. Което също е факт.

Поради каква причина все още България е една от малкото страни от Белия свят, в която автомобили на пияни и дрогирани не се конфискуват по бързата процедура, поради каква причина сме една от малкото страни, която все още позволява безкрайно проточване на подобни дела, поради каква причина все още хората, причинили тежки ПТП-та не биват задължавани да поработят в моргите или травмотологиите, като част от присъдите им, за да могат поне малко да усетят и евентуално да проумеят какво са причинили, поради каква причина до момента само един-единствен път беше признат умисъл в действията на извършителя (при Кристиан Николов), поради какви причини непрекъснато трябва да мислим първо за правата на извършителите, а чак след това и за тези на жертвите и близките им, разумен отговор няма.

Като са толкова нефелни нашите законотворци и магистрати, нека направят най-простото – никой даже не очаква да открият топлата вода, достатъчно е просто да приложат отдавна изпитани и работещи практики от останалия европейски свят.