При какви обстоятелства ни преследват духовете на наши близки

Ако в семейството се случват постоянни нещастия и загуби, ако личният живот на членовете на семейството не върви добре - те не се женят или са нещастни в брака, ако искат деца, но нямат   или се раждат болни и болестите преследват възрастни членове на семейството… В този случай езотериците твърдят, че това не е случайно. Може би духът на някой починал роднина отива при семейството и му вреди. Отнема щастието. 

Някога определени хора не били погребвани подобаващо, а полагани с клони, мъх и трева на повърхността на земята. Обикновено това се е правело със самоубийци, със заподозрени в магьосничество, с никому ненужни бебета, със скитници, дори със самотни хора. Това били „грешните“ мъртви. Практиката се е позовавала на убеждението, че "земята не приема" такива хора.

Психологическото и философско значение е следното: някой починал от членовете на семейството не е уважаван, бил е обвиняван, клеветен. Например, пиян и буен баща е починал далеч от семейството си или заблуден син се е самоубил. Старица се оказала безполезна и умряла сред непознати или сама. И още по-лошо, когато починалият постоянно се помни с неприятни думи и емоции. 

„Ипотекираният мъртвец“ – изтръгнат от семейството и низвергнат от него, това е смисълът. И този починал, според легендите, може да отнеме щастието на семейството и да отрови живота на живите.

Понякога не починалият е този, който наранява и отмъщава. Подсъзнанието ни отмъщава. Тайната вина преследва семейството като черна сянка. Кой знае? Или една обидена душа отнема енергията на живите хора, както се е смятало от стари времена?

Може би нещастията и болестите са започнали след смъртта на не много обичан човек? Мъртвите не могат да се оправдаят или да се извинят. И те заявяват присъствието си с поредица от нещастия. Затова за самоубийствата, например, е било забранено да се говори лошо и да се съди. 

Ако в семейството е имало такъв човек, който не може да се нарече добър, не бива да говорим лошо за починалия. Трябва да направим нещо добро от негово име: да прехвърлим дарение, да помогнем на някого ... През живота си човека е направил малко добро, затова наш дълг е да умножаваме неговите добри дела с нашите собствени.

Дори и да не е бил много добър човек има право на последно място за почивка - не само физически, но и морално. 

Автор: Лора Костова