Избухна секс скандал между България и Италия

Тези дни неочаквано избухна пореден секс скандал, провокиран от заклети италиански феминистки. Не стигат Нидерландия и Австрия, дето не ни пускат в Шенген, ами сега и Апенините ще вземат да ни хлопнат резето за „Обетованата земя”. Поне натам отиват нещата, според кореспонденцията от Рим на Виолина Христова. Според нея ние, дивите балканци, пак сме ги натворили едни...

Та значи, кметският съветник от град Пистоя Алесио Бартоломей бил подложен на публична словесна екзекуция във фейсбук, защото горкият се възхитил на нашата прочута Пещера-утроба край Кърджали и публикувал нейна снимка. Нещастникът имал неблагоразумието да сложи отдолу текст: „Има пещери, чийто вход отнася веднага към концепцията за майката природа”.

Не знам дали Бартоломей въобще е знаел какво публикува, но ужасното му изказване предизвиква буря от справедливо негодувание. Представителките на най-големия италиански синдикат CGIL, чийто произход е свързан със социалистическата и комунистическата партия, незабавно реагира гневно по повод на „сексистката му култура”. Според тях „думите са важни и е важна употребата им. Онова, което виждаме всекидневно, е, че жените често са получателки на думи, показващи липса на респект, които целят да се подиграят с тях, да ги омаловажат и превърнат в предмети, коментирайки всеки сантиметър от телата им”.

Защитничките на нежния пол справедливо забелязват, че „жената се смята от него и от една определена мачистка и патриархална култура, вкоренена в обществото ни, като вагина, която може да се използва само за сексуална и за репродуктивна цел”. И още –„сексистките коментари, непоисканите оценки за нашите тела съставляват хумуса, в който расте културата на изнасилването и насилието над жените, довеждайки всеки ден до жертви, то тогава е очевидно, че си виновен от първо лице за всяко от цитираните насилия”. Съвсем закономерно накрая се иска оставката на Бартоломей и се призовава кмета Пистоя да се разграничи веднага от неговите твърдения. Още повече, че той е отвратителен „десен” политик, незачитащ ярките либерални ценности.

Чета тези редове и се проклинам. Защо ми трябваше преди 23 години да показвам на света това отвратително „мачистко-сексистко” място. Спомням си пролетта на 2002 г., когато заедно с няколко човека изкачвахме стръмните скали към високото плато между кърджалийските села Ненково, Женда и Дъждовница. Местен краевед отдавна ми говореше за някаква странна пещера и с известно неудобство споделяше, че скалната кухина имала форма на женска вагина.

Малко преди обяд достигнахме пещерата, чиито край се губеше в тъмнина. След направените измервания се оказа, че тя е с карстов произход, а дължината е 22 м. Кухината първоначално е била дълбока само 16 м, а по-късно човешката ръка я е издялала допълнително навътре и е придала формата на женска утроба. А в южния край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Но истинската изненада обаче настъпи точно на обяд, когато внезапно отнякъде проблесна слънчев лъч. Той подпали в микроскопични експлозии милионите прашинки във въздуха и се проектира върху неравния скален под. Проекцията имаше очертанията на гигантски светлинен фалос, който се насочи към вътрешността, но бе твърде къс, за да преодолее разстоянието до олтара-матка.

Скоро разгадахме мистерията. Пещерата е била избрана като място и после оформена допълнително от хората така, че да е с идеална ориентация юг-север, като входът е от юг. В предната част на тавана и по оста на кухината е била доизсечена съществуващата естествена цепнатина, през която точно в 12 часа на обяд слънчевите лъчи проникват и се проектират върху скалната повърхност във форма на фалос, чиято дължина зависи от годишния сезон. Колкото по-ниско по небосклона минава слънцето, толкова по-дълъг е слънчевият фалос. Това означава, че той е най-голям при краткия ден през първата половина на зимата.

Явно бяхме попаднали на пещера-утроба - дълготърсеният храм на Великата богиня-майка на траките, за който споменават античните автори. Според древната индо-иранска традиция подобно на природата царят умирал и се раждал периодически. Владетелят-първожрец принасял в жертва едро животно или човек, с което символизирал собствената си смърт. След това встъпвал в символичен брак с Великата богиня-майка, оплождал я и се възраждал заедно с околния свят. Така се създала идеята за сина-любовник, роден от Великата богиня-майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т. е. в пещерата. Тези свещенодействия се извършвали през януари-февруари. Тогава започва възраждането на природата, която разцъфва през пролетта. А слънчевият фалос в откритата пещера достига максималната си дължина точно в началото на зимата!

Тогава за древните траки настъпвала Новата година и те провеждали прочутите празници-дионисии. Херодот описва половата разпуснатост на тракийските девойки, които на определени дни се съвкупявали безразборно с мъжете. В пиесата си „Вакханките” Еврипид разказва за посветените на Дионис оргии, правени точно в символизиращи утробата на Великата богиня-майка пещери с течеща вода-сперма. В ново време следи от тези вярвания има в кукерските обичаи. В Странджанско на т. нар. „кукер без маска” привързвали дървен фалос, с който „орял” земята и символично я оплождал. Кулминацията е на Кукеров ден в първите дни на февруари, когато според вярванията започвала пролетта.

Всички тези данни насочват към идеята за изграден още от дълбока древност култ към Великата богиня-майка в Тракия. Както всичко останало в тракийската религия, той се зародил в планините и то най-вече в Родопите. Според античните извори култът към нея се изповядвал в недрата на Свещените тракийски планини. Това са Пангей, което е едно от имената на Родопите, и Когайон на североизток в земята на гетите. Точно в пещерите-утроби на тези планини обитавали прорицателите - полубогове или антроподемони. За Родопите това са били Орфей и Резос, а за светилището на гетите – Залмоксис.

Съвсем естествено Великата богиня-майка на траките е била почитана в мегалитно светилище, оформено в недрата на скалите. То е било едното от трите най-свещени места в Родопите заедно с Храма на Дионис на Перперикон и символичния гроб на Орфей при Татул. И няма нищо по-естествено от това, светилището на богинята на плодородието да бъде оформено като гигантски женски полов орган. Но как да се обясни това на съвременните феминистки, за които цялата човешка история е едно посегателство срещу правата на нежния пол?

източник: Труд