Преди 20 години създаде платформа, която преобрази начина ни на комуникация и го превърна в един от най-богатите в света

На 4 февруари 2004 г. е даден старт на социалната мрежа Фейсбук от Марк Зукърбърг, тогава студент по компютърни науки в Харвардския университет, днес председател и главен изпълнителен директор на "Мета". Днес Фейсбук навършва 20 години. През 2021 г. американската компания "Фейсбук" променя името си на "Мета" (Meta), а част от нея са Инстаграм, Месинджър и други платформи.

Освен за комуникация Фейсбук днес се използва и като източник на информация. В средата на м.г. институтът „Ройтерс" за изследване на журналистиката публикува доклад, според който като основен източник на новини - 76% от анкетираните българи са посочили онлайн източници, включително социалните медии, 63% ползват телевизиите и едва 12% - печатните медии. При социалните медии най-популярен е Фейсбук, като 64% от анкетираните ни сънародници го използват за новини, а 77% - „на общо основание".

С идването на Фейсбук и социалните мрежи се промени самата парадигма на комуникационния процес, каза за БТА проф. Лилия Райчева - преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Една от причините е, че потребителите стават и продуценти на съдържание. Това е предвидено още през 1980 г. в „Третата вълна" на изследователя Алвин Тофлър. Той въвежда понятието „протребител" – съчетава потребител и продуцент на новини. И актуалността на съобщенията във Фейсбук е изключително важна. Тя поражда съперничеството за вниманието на потребителите между социалните мрежи и традиционните медии, коментира проф. Райчева.

Развитието на социалните мрежи и специално Фейсбук оказаха доста голямо внимание върху живота на всички и начина, по който употребяваме информация, коментира за БТА Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България). Той посочи, че информацията се персонализира спрямо нашите предпочитания, алгоритмите я подреждат и тя идва при нас и оформя възгледите на голяма част от обществото.

Първоначалната цел беше да се свързваме по-лесно помежду си, посочи Радев. Следващата – да демократизират общуването в интернет, но заради техния модел стана така, че ефектът от това демократизиране е доста нееднозначен. Изместиха до голяма степен част от журналистиката, каза той и добави, че най-вече е повлиял на печатните медии. Вместо да получаваме информация, преминала през филтъра на професионални журналисти, се стигна дотам, че голяма част от информацията получаваме от социалните мрежи според техните алгоритми, които подбират какво да ни покажат и какво да скрият. Тези алгоритми са настроени така, че да задържаме колкото се може повече вниманието си в социалната мрежа, коментира Иван Радев.

Има проблеми, свързани най-вече с отговорността на тези, които споделят съдържание, каза проф. Райчева. С появата на неточни и непроверени данни, бързо запълващи информационния вакуум, се формира обществено мнение, което често пъти може да не съответства на реалността, а това е пагубно за журналистиката и създава големи предизвикателства пред спазването на професионалните стандарти. Така социалните мрежи спомагат за разпространение на дезинформация, което е контрапродуктивно за демократичните общества, обясни тя.

По думите на проф. Райчева чрез Фейсбук информацията се движи по-бързо, но тя трябва да бъде верифицирана и всеки, който уважава журналистическата професия, би очаквал официалното и проверено съобщение. Новият Европейски закон за свободата на медиите предлага обща рамка за защита тъкмо на редакционната независимост на медиите в Европейския съюз, на плурализма, на качеството на журналистическото съдържани и много важно – на прозрачността на медийната собственост, каза още тя.