84% от българите разчитат само на заплата или пенсия

За това работим по 8-12 часа , за заплата, за да може да живеем, Или трябва по 20 часа, за да имаме пари за живот който не може да живеем?
Не е ли идеята на заплатата да живееш от нея?

Забравих името, някакъв немски икономист, политик/министър или бизнесмен направи изказване "Германия трябва да гледа своя интерес преди този на колективната общост в Европа и САЩ. Имаме необходимата възможност и т.н. " дъра бъра говореше за кадри, немска находчивост, признанието на цял свят за германците и прочие... и 2 дни по-късно излязоха миймовете, къде американския вампир президент ближе сладолед и казва "взривих тръбите, Джаки" (все едно се е опитвал да каже дерогативното "Джери" защото говори на немец нали)... та не възлагай много надежди сами да направим каквото и да било. Най-много както казваш да се използва ниската класа за някакви поразии и да ни накарат да завиждаме на украинците, защото наоколо нямаме съперници каквито имат те в лицето на руснаците, които са склонни да ни жалят.

в България живеят два различни народа, които говорят на един и същ език, имат обща територия, но обитават различни социални не етажи - а светове. Българяните могат ясно да бъдат описани като хора, тежко враждебни на всички останали, т.е на българите. Те са убедени, че са по-добрите, по-важните, те са хубавите, умните, енергичните, творческото начало - че са, всъщност, солта на Земята, ((но че Бог ги е наказал да се родят тук, а те могат да оправят Божията грешка като се легализират и другаде, оставяйки тук имотите си и своите управляващи.)) ((Това съсловие е тънката ципа на приемащите се за "първа ръка хора", които общо взето са пренесли всичко, което са могли на Запад. Връщат се тук само за да нагледат имотите си и тези, които им служат. Българи не са, но ако все пак успееш да ги уличиш в нещо българско, те се обиждат.)) Българяните започват колкото може по-рано да говорят с децата си на чужд език, българският е само за ниско-културно битово общуване, за разговор с прислугата - но не бива да се практикува публично пред хората. Иска им се децата им да не знаят български, за тях е чуждо всичко случило се в България през последните 150 години. Всъщност това са чужденци, които обаче нямат намерение да се връщат там, където са, а и истината е, че те нямат къде да се върнат. Техният генезис е тук, по нашите земи - това са хора тук, но от "отвъдното".
Останалото множество от хора всъщност е "долната класа", "простолюдието", "народецът" - които обитава низините на съвременната българска социална структура - една съвсем тънка ципа свръх богати българяни, второ - умираща, отчаяна, объркана средна класа, но все още много енергична и способна на политически прояви, и на трето място - увеличаващата се долна класа на България. Това е огромна маса - овълчен, отвратен, озлобен, дезинтересиран, политически отчужден народ, който може да бъде и опасен. Той е управляем и може да бъде запален, насъскан срещу цигани, турци, чужденци, включително и срещу самия себе си. На българите непрекъснато им се обяснява, че са нискокачествени, че са грешка на историята, че културата им не същества. И това се доказва не просто на българите, а на децата им - че нашият културен проект не се е състоял, и че е просто една досадна грешка на Историята. Така двете Българии живеят не паралелно, а перпендикулярно и в точката на допир всеки заинтересован с минимални технологични умения може да предизвика тежък конфликт. При това положение българското политическо и културно гето, в каквото се превърнахме, от двете си половинки ще трябва да взима нови съдбоносни решения. Боя се, че няма кой да ги взима.
- Какви решения?
- Решения, касаещи общата съдба на България. Притеснява ме усещането, че държавното ръководство в България е неспособно и неготово да взима такива решения. Тоест - усещането е, че няма никой вкъщи. Механизмът на действие на българската държава е за уреждане на балдъзи, за подялба на бюджетни пари, на европейски пари - а близо до нас започна война. Продължавам да се надявам, че този конфликт ще се размине, но по-вероятно е да не се размине. Ние нямаме нищо друго, освен държавност, а не сме готови да поемем рисковете и отговорност да я запазим. Все ни се иска да питаме някой n-ски посланик какво да правим. Трябва да оставим посланиците на мира, да разговаряме със себе си и с хората - тъй като започва голямата зима на Балканите. Вярвам, че има отговорни българи, които ще свършат нещо полезно за държавността, рискувайки собствения си, личния си интерес.