2023 г. е била най-топлата година у нас от 93 г. насам

Изминалата 2023 г. е била най-топлата, регистрирана у нас от 1930 г. насам. Това показва предварителна оценка на Националния институт по метеорология и хидрология, публикувана снощи. Средната годишна температура за 2023 г. е 12.9 °С. Тя е с около 0.4 °С по-топла от 2019 г. – втората най-топла.

Зимата и есента на 2023 г. са най-топлите сезони зима и есен за същия период, а лятото е третото най-топло. Единствено пролетта е с температури под нормата.

С най-голямо положително отклонение от нормата е бил месец януари, следван от месеците октомври, декември и септември. Септември се отличава с летни температури, въпреки че всъщност е първият месец от метеорологичната есен. Броят на летните дни през септември (дните с максимална температура над 25 °С) е бил 25, което е повече от броя на летните дни през юни – първият летен месец. На 23 септември в 12 станции са измерени температури от и над 36 °С. Необичайно топло е било и през месец октомври, когато също има продължителни периоди с поредни летни дни. На 20 и 21 октомври в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Русе, Добрич и Варна са измерени температури от и над 34 ℃. Относително най-студен месец е май, следван от април и юни - има се предвид най-голямото застудяване спрямо обичайното.

През втората половина на юли е една от най-тежките горещи вълни в страната за последните десетилетия. Има периоди от по 8–12 дни в Северна България и по 16–17 дни в Южна България с регистрирани максимални температури от и над 34 °C. В 38 метеорологични станции на НИМХ температурите са достигнали или надвишили 40 ℃. На 25 и 26 юли в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе, Варна, Ямбол и Стара Загора са измерени температури от и над 42 ℃.

Най-ниската измерена температура е минус 24.7 ℃ на 7 февруари на връх Мусала, а най-високата – 43.0 ℃ на 25 юли в Русе.

Валежите са били по-близо до климатичната норма, но с големи амплитуди. Например след изключително сухия октомври, през който валежите са едва около 12% от месечната норма, следва най-валежният месец за годината – ноември, със среден сумарен валеж около 232% от климатичната норма.

Най-големи щети от проливни валежи е имало, както помним, в крайните югоизточни части на страната, където на 4 и 5 септември бяха наводнени редица населени места в района на Странджа и по най-южното черноморско крайбрежие. През месец юни в района на Берковица два пъти бе обявявано бедствено положение заради проливни валежи, наводнения и нарушена инфраструктура. На 25 и 26 ноември в цялата страна имаше силни валежи от дъжд, преминаващ в сняг, като количествата на много места са надвишили месечните норми.

Значителна е била честотата на ветровите бури през годината. Почти през всички месеци има информация за нанесени материални щети от силни пориви на вятъра в различни райони на страната. Най-голяма скорост на вятъра в метеорологични станции в населени места е регистрирана в Русе на 23 декември – над 40 m/s от запад-северозапад.