До 2050 година санират половината сгради у нас, ще ни струва 7,8 млрд. лева

Около половината от съществуващите сгради у нас ще се санират до 2050 г. Това предвижда пуснатата за обществено обсъждане актуализация на интегрирания план за енергетиката и климата, която се появи на сайта на енергийното министерство в навечерието на новата година. За жилищните сгради в плана се казва, че до 2030 г.

Ще се обновят около 8% от апартаментите или малко над 19 млн. квадратни метра. В това число влизат и онези 2022 блока, които бяха санирани по националната програма от 2016 г. с 2 млрд. лв. от бюджета. В списъка са и около хиляда блока, които се санират по започналия вече национален план за възстановяване и устойчивост с още 1,1 млрд. лв. Тук попадат и още няколко десетки, за които финансиране ще има по втория етап на плана, при което се изисква 20% самоучастие.

Пътната карта, включена в интегрирания план, предвижда до края на десетилетието между 2030 и 2040 г. да се обновят общо 43 млн. квадратни метра съществуващи жилища, с което

санираните да достигнат общо 18%

А едно десетилетие по-късно – до 2050-а, да са 48 млн. квадратни метра, или 20% от съществуващите жилища.

Към това трябва да се добавят и онези 24,2%, за които последното преброяване на населението установи, че са с пълна топлоизолация. Има и още около 7,7% с частична. Техните обитатели не са ползвали европейска или друга помощ, но заедно с тях се оказва, че до 2050 г. поне половината от апартаментите ще отговарят на съвременните изисквания за потребление на енергия.

Всичко това би трябвало да спестява по 7329 гигаватчаса на година - това е примерно произведеният ток в България за 45 дни. Отделно ще се изхвърлят и по 3,2 млн. тона по-малко въглеродни емисии годишно.

Сред посочените в плана сгради, които подлежат на обновление, се добавят още около 7 пъти по-малко като площ съществуващи нежилищни – административни, производствени, хотели, общежития и т.н. С тях процентът на обновени и енергийно ефективни сгради надхвърля половината от наличния фонд.

В стратегията няма посочени конкретни средства, които ще се отпускат за саниране, но се предвижда създаването на Национален декарбонизационен фонд, който ще се състои от три подфонда - за публичния сектор, за търговските дружества и за жилищните сгради.

Фондът няма да се създава тепърва – с промяна в Закона за енергийната ефективност съществуващият от 2004 г. “Енергийна ефективност и възобновяеми източници” ще се трансформира в декарбонизационен фонд. 

Според последния му финансов отчет

той има към 16 млн. лв. капитал

и през 2022 г. е раздал малко над 5 млн. лв. кредити за саниране - почти всички на търговски дружества. Финансовият резултат от дейността му през 2022 г. е 195 хил. лв. загуба. В самия фонд се събират средства от едновремешния Глобален екологичен фонд и други донори. 

В интегрирания план обаче за новия декарбонизационен фонд се предвиждат към 7,8 млрд. лв. до 2030 г. Повечето от тях идват по линия на европейските фондове.

Предвидени са също и средства от ЕИБ, ЕБВР, Фонда за справедлив преход InvestEU, наши и международни банки. Присъствието им във фонда е предвидено като гаранция за отпускането на нисколихвени или безлихвени кредити, с които

хората да допълват недостигащото им от европейските фондове финансиране

за санирането. За тази цел в плана са предвидени средства, които държавата да отпуска като гаранция за тези кредити.  Не се посочва обаче каква ще бъде тяхната сума.

В плана се говори за въвеждане в практиката на договори с гарантиран резултат. Те предвиждат фирми, които ще се лицензират, да финансират сами санирането на жилищни сгради, да ги топлоизолират и после да си възвърнат средствата, като

вземат разликата между предишните сметки на хората за отопление и новите

След санирането се очаква те да са поне с 30-40% по-ниски.

За тази цел трябва да се подписват тристранни договори между етажната собственост, фирмата и съответното комунално дружество, което доставя топлоенергията или тока.

Друга серия от мерки в плана пък предвиждат

санирането на публични сгради да служи като пример за повишаване на енергийната ефективност

Затова е залегнало, че всяка година минимум по 5% от площта на сградите, които ползва централната или общинската администрация, ще се топлоизолира и ще се приложат и други мерки за повишаване на енергийната им ефективност.

Самите строителни стандарти периодично ще се преразглеждат, а

обследванията ще се правят веднъж на всеки 4 години

Те ще са задължителни за всяка сграда с над 250 квадратни метра и трябва да установят дали потреблението на енергия не е прекалено високо.

Ако обследването покаже, че има нужда от мерки за намаление на енергийното потребление, те трябва да се предприемат през следващите 3 години.