Проблемът не са учителските заплати, а кадрите...

От началото на тази година началната минимална заплата на учителите става 1853 лева. "Парите са необходимо, но недостатъчно условие, за да постигнем тези промени в образованието, на които всички се надяваме. Трябва да сравняваме учителските заплати не със средната заплата за страната, а със средната заплата за висшисти в страната. Сравнението между доходите на един учител и един касиер не е най-подходящото. Не трябва да ни радва, че учителите ще вземат повече от касиерите в супермаркетите", коментира пред БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".

От началото на тази година началната минимална заплата на учителите става 1853 лева.

"Парите са необходимо, но недостатъчно условие, за да постигнем тези промени в образованието, на които всички се надяваме. Трябва да сравняваме учителските заплати не със средната заплата за страната, а със средната заплата за висшисти в страната. Сравнението между доходите на един учител и един касиер не е най-подходящото. Не трябва да ни радва, че учителите ще вземат повече от касиерите в супермаркетите", коментира пред БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", допълва Георги Стойчев.

Все още не успяваме да привличаме в тези специалности дори средно добрите студенти, подчерта той и даде пример със средния успех на кандидатстващите в педагогически специалности.

"Проблемът няма как да бъде решен с повишаване на учителските заплати", смята проф. Албена Йорданова, ръководител на националния отбор по биология за олимпиадите по биология.

Учителските заплати се повишават непрекъснато през последните години. Заплатите в университетите значително изостават и изобщо не се наблюдава подобна тенденция, коментира тя в предаването "Хоризонт до обед".

По думите ѝ "крайният резултат като цяло е плачевен" и има "очеваден проблем в образованието".

Георги Стойчев изтъкна, че младите хора приоритизират уменията пред теоретичните знания, което е сигнал към образователната система за посоката, в която трябва да се променя, ако искаме училището да е интересно.

Относно новосъздадения държавен фонд "Стефан Стамболов", който ще подпомага български граждани за висококачествено висше образование в чужбина, Стойчев посочи, че фондът ще създава допълнителен стимул за завършилите най-престижните висши училища по света да се върнат в България.

"Той обслужва не толкова образователната система, колкото пазара на труда. (…) Това са много малък брой специалисти, които могат да бъдат подкрепени, в специфичен кръг от висши училища."

Проф. Албена Йорданова заяви още, че една от рестрикциите и спънките във фонда "Стамболов" е, че студентът следва да е завършил бакалавърска степен. Тя е на мнение, че трябва да се обърне внимание и на други таланти.

"Инвестицията е доста сериозна, след което въпросният младеж се връща в България за срок от три години. Дали тази инвестиция си заслужава крайния резултат, все още има много въпросителни. От една страна приветствам тази програма, от друга – много са неяснотите около нея. Как ще бъдат подбирани младежите, сумите по тези договори… За мен тези огромни инвестиции биха могли да бъдат направени тук, в България. Тук да бъде повишено качеството на образованието във водещите университети."

Като един от проблемите на висшето образование Георги Стойчев очерта това, че голяма част от най-добрите и амбициозни потенциални студенти избират да учат в чужбина.