Сензационно откритие: Ето защо „мама“ е първата дума на детето!

Проучване на мозъчната активност на бебетата позволи да се разбере, че децата в ранна възраст възприемат езика не чрез фонетика, тоест звуци, а чрез ритъм. Откритието бе направено от учени в университета в Кеймбридж (Великобритания). Научната статия е публикувана в Nature Communications.

„Вярваме, че информацията за ритъма на речта е скрита връзка в основата на развитието на добре функционираща реч. Нашето изследване показва, че отделните звуци на речта не се обработват правилно до около седем месеца, въпреки че повечето бебета могат да разпознават познати думи като „шише“ до този момент“, казва неврологът професор Уша Госвами.

За да стигнат до тези заключения, учените проведоха експеримент с 50 бебета на възраст четири, седем и единадесет месеца, предава Блиц.

На главите им беше поставена „шапка“ със сензори, които записваха модели на електрическа активност в мозъка, докато децата гледаха специално подготвено видео. На него начална учителка изпя 18 детски песнички.

Данните за мозъчните вълни бяха преминати през специален алгоритъм, който „чете“ кодираната фонологична информация.

На първо място, стана ясно, че способността на мозъка да реагира на звуци се променя с напредване на възрастта. Първо, той „чете“ лабиални звуци (например „тати“) и носови звуци (например „мама“). Постепенно мозъчната активност при разпознаване на звуци става все по-подобна на тази, записана при възрастни.

Въпреки това учените отбелязват, че децата реагират на ритмични структури в езика от поне два месеца. Свързано проучване по-рано показа това.

„Бебетата могат да използват ритмична информация като струна, върху която да нанизват мъниста от фонетична информация. Например, те първо научават, че думите обикновено се редуват между силни и слаби части, както в думите „тати“ или „мама“ с ударението върху първата сричка.

Те могат да използват този ритмичен модел, за да познаят къде свършва една дума и започва друга, като слушат естествената реч“, обяснява Госвами.

Изследователят отбелязва, че въпреки че експериментът е проведен с британски деца и използва английски език, ситуацията е една и съща за целия свят: навсякъде, в хода на еволюцията, общностите са разработили свои собствени правила за общуване с деца, които включват интонация ударение, ударение върху определени части от думата и специален начин на произношение.

Също така е обичайно да се използват стихчета, песни, детски песнички и други форми на ритмична реч, когато общувате с бебета по света. Тъй като ритъмът, а не фонетиката се чете от детето, детските стихчета и шегите помагат да се положат основите за владеене на речта в бъдеще.

Проучването помага да се разберат причините за дислексията и проблемите в развитието на речта.