Изборът на Герт Вилдерс в Нидерландия не е нито началото, нито края на засилващата се националистична тенденция в Европа

Знакова победа на здравия разума над деструктивните либерални политики в Европа или просто популизмът надделя в парламентарните избори в Нидерландия, провели се преди дни? Първа политическа сила там в момента е партията на Герт Вилдерс, който очаквано е определян от опонентите си като „русофил”, „ислямофоб” и „екстремно десен”. Реално каквито и модерни епитети да му лепят обаче народът в Нидерландия се изказа в подкрепа на Партия за свободата, която съществува от 2006 г. и досега не е имала толкова сериозно политическо представяне. И съвсем не е случайно, че това се случва точно сега.

Герт Вилдерс е на 60 години и съвсем спокойно може да бъде определен като нидерландският аналог на българския политик Костадин Костадинов. Донякъде и неговата политическа кариера досега и евентуалното ѝ бъдеще могат да се сравнят с тази на лидера на „Възраждане”.

Отявлен популист? Не, по-скоро реалист и национал-консерватист. Поне в очите на едни. Политическите убеждения на Вилдерс могат да се изразят в няколко точки, които ясно и наистина очаквано резонират с местното, немигрантско население на Нидерландия.

Той се бори за значително намаляне на данъците и държавните такси, които са силно завишени. Негова идея е промяна на Конституцията, която с корекциите да гарантира доминирането на християнските, еврейските и човешки традиции. Вилдерс настоява Европейският съюз да не се меси в държавната политика и да не се разширява повече към други страни, особено Турция. Иска Европейският парламент да бъде разпуснат като ненужен, а средствата, които Нидерландия дава към ЕС да се редуцират с милиарди евро.

Важна точка от програмата му, с която получи одобрение от избирателите преди дни, бе и желанието му да се забрани за 5 години напред миграцията на не-западни чужденци, както и да се ограничи правото на глас в местните избори на същите. Да се забрани и финансирането на изграждането на джамии и ислямски училища, както и перманентно да се забрани проповядването на какъвто и да е друг език, извън нидерландския.

Ако това звучи познато, има защо. Но не е и случайно, че Герт Вилдерс ходи с частна охрана от поне 15 години насам. Да, такъв човек спечели изборите в Нидерландия, сочена за стожер на модерния либерализъм.

Всъщност победата на Партия на свободата не е единичен случай.

В последните години все повече избори в Европа се решават от това кой точно ще обещае на народа си разумните политики, които са много по-добре отговарят на неизказаните мнения на хората.

В Германия популярността на Алтернатива за Германия расте. Финландия за пръв път преди няколко месеца формира първото си дясно правителство. Партия, обявила се категорично против миграцията, за пръв път влезе в парламента на Швеция. Льо Пен продължава да трупа подкрепа и на предишните президентски избори стигна до балотаж с абсурдния Еманюил Макрон, който продължава да прокарва бясно всички зелени политики, които му се спуснат отгоре. Преди дни Испания видя най-сериозните си протестни шествия от октомври насам, когато започнаха демонстрациите.

Стотици хиляди маршируваха в столицата против опитите на последните избрани депутати да формират правителство с ляв уклон. Няма смисъл да споменаваме Унгария, където  консервативният Виктор Орбан категорично печели изборите с подобни на Герт Вилдерс идеи. Още по-малко има смисъл да споменаваме Полша - една от държавите, които в последните години се отличи като пример за добри политики в контра на либералните псалми. Там броят на ислямските мигранти е най-нисък в цяла Европа - едва 0.2% от населението, сравнено с над 15 в Нидерландия например.

В този смисъл изборът на Герт Вилдерс не е случаен. Той е по-скоро отражение на една тенденция, за която по всичко личи, че тепърва ще се задълбочава. На Европа ѝ омръзна.
Някога считаните за идея фикс стари столици на Европа, предлагащи нов живот на излизащия от социализъм жаден за демокрация Българин, днес са превърнати в коптори. Стокхолм за поредна година задържа прякора си „Столицата на изнасилванията”. В Париж и Берлин има квартали, където полицията не ходи. Същото е с Великобритания. В центъра на Амстердам почти не се чува нидерландска реч. В сърцето на ЕС - Брюксел и Хага - също.

В същото време именно от там налагат пагубните политики за зелената енергия, които повишават цените и усложняват вече така или иначе сложния живот на хората. От там изброените столици следват и своите политики на свободна миграция, давайки убежище на непроверени индивиди, докато издържката за тях се покрива от прекомерно високите данъци на обикновения работещ човек. И е логично и европеецът, и вече дори и българинът да задават простия въпрос: „Докога?”

Затова наричаните „екстремно-десни”, каквото и да значи това, печелят. И затова вероятно ще продължат да го правят в обозримото бъдеще. Само дано популистките им обещания да могат да бъдат облечени в правилното законодателство и да не се окажат просто поредната политическа лъжа. Защото тогава бъдещето става неясно.