От първо лице: Разказ за ужаса в Израел на бежанка, потърсила помощ у нас

Шест седмици след началото на войната в Газа, първа еврейска гражданка поиска убежище в България. Повече от 1300 са евреите, загубили живота си, както и над 400 военни от израелската армия. Загиналите от палестинска страна вече са над 11 300, от които 4 650 деца и 3 145 жени. По данни на Хамас, ранените са 29 200. Какво е преживяла  Оксана Черкасов и защо избра България, разказва euronewsbulgaria.com.

Оксана е израелски гражданин от руски произход. Дълго време работи като служител в компания за охрана. Като съвременна жена войн, тя е обучена да пази хора, да стреля, владее техники за самоотбрана и реакции при кризисни ситуации. С болка си спомня за фаталния 7 октомври, който трябвало да бъде празничен съботен ден, наситен с туристи и усмивки. Нарича го черния Шабат, в който на път за работа, още в 6 часа сутринта чува проехтяващи сирени.

"Тел Авив изглеждаше като след ядрена война, улиците бяха напълно празни, а моят пост беше до хотел и малка детска градина. Поисках да остана на входа. Бях сама на пуста улица", разказва Оксана.

Следват кошмарни дни, в които Оксана успява да предотврати вероятен атентат в хотел, чийто вход пази. Преломен момент, в който за първи път се зараждат мисли да напусне страната си.

„Моите задължения бяха да не пропускам хора с арабска самоличност. Имах списък и проверявах кой в коя стая е. Дойде мъж от арабски произход и аз не го пуснах. А моята смяна беше винаги до 11 ч. вечерта“, казваОксана.

След това започнаха да ми звънят по телефона, имах обаждания от скрит номер, а на 13 октомври получих видео в месинджър от несъществуващ акаунт, записан Махмуд Натс, с кадри на разчленени тела на израелски граждани. И този войник, който не допуснах се върна, налетя ми, удари ме в ръката, след което аз поисках оръжие.

След този ден Оксана категорично решава да напусне Израел. Тази година по щастлива случайност през лятото си е купила малък апартамент в Поморие с нагласа да идва всяко лято за почивка у нас. Качва се на първия случаен полет, когато над летище Бен Гурион свистят бомбени атаки.

„Събрах хора, заведох ги в бомбоубежище, затворих го, върнах се, а звукът от сирените можеше да ми спука тъпанчетата. В този ден бързо реших и взех три самолета, първо до Черна гора“, казва жената.

След полети до Черна гора, Белград и София, тя най-после пристига в Поморие. За първи път в живота си се страхува, признава тя. Описва чудовищни зверства и издевателства, които са станали пред очите ѝ. Страда за Израел и определя израелската армия като неразрушима сила. Но вярва, че правителството и службите на Мосад са знаели за нападенията и са изчакали те да се случат за да могат да отвърнат с унищожение.