Русия и Гърция могат да ни съдят за петролопровода

-       Г-н Русев, Вие сте, може би, единственият у нас компетентен по проектна част на нефтопровода „Бургас-Александруполис“. Това, което обяви финансовият министър Симеон Дянков в сряда изненада ли Ви?

-       Много. Честно казано не очаквах това от вицепремиера Дянков, защото има далеч по-елегантни начини да се оттеглиш от един проект. За съжаление, той го направи по на-неприятния начин за България. Сега ще трябва да се дадат едни 12-13 милиона лева. Договорът е международен, ратифициран от Народното събрание и отказването по един такъв младежки, демонстрационен начин говори за липса на елементарна дипломация.

-       Българската държава изобщо беше ли внесла някаква сума в  тази международна компания?

-       Към този момент държавата нищо не е внесла. Но дълго време българската компания, която  участва в проекта Транс Болкан пайплайн беше собственост на две държавни фирми – Български Енергиен Холдинг ЕАД и Техноекспортстрой ЕАД. Техноекспортстрой плати дела на БЕХ и общата сума е някъде около 4-5 милиона лева, които към средата на 2009 година България беше платила за поддържане на международната компания и за финансиране на проектантската дейност. Известно е, че немската фирма Ай Ел Еф беше натоварена като проектант и нейните дейности бяха платени към този момент – средата на 2009 г.  След това настъпиха неуредиците – кое към кое министерство да премине и кой всъщност да отговаря за проекта от настоящото правителство. Докато се стигна до средата на 2010 г., когато се взе твърдо решение собственик  от българска страна да стане министерството на финансите срещу скромната сума от 50 хиляди лева, с решение на МС. От тогава проектът се движи от българската държава.

-       Това лошо ли беше?

-       Проектът Бургас-Александруполис вървеше като фирмена инициатива, а не като държавна. Гръцката държава имаше 1% в компанията с цел да контролира гръцките частни компании, които участваха, тъй като от българска и руска страна в началото участваха държавни компании чрез своите представители във фирмите, те контролираха движението по проекта. При преминаване директно към министерство на финансите, респективно към вицепремиера Дянков, защото той е принципал, означава само едно - че държавата е пряко ангажирана и всички плащания са от държавата, от държавния бюджет, т.е. от заплатите на държавните служители, от социалните помощи, от парите за здравеопазване. И в този смисъл сега,  ако се излиза от фирмата, всички неустойки няма да се дължат от българска компания, а директно от министерството на финансите. Говоря за тези 12-13 млн.лв.

-       Но след като нищо не сме правили по този проект, защо плащаме?

-       Това са задължения, които са приемани във времето, тези пари са отишли за разработване на проекта. Единствено само последното изискване на министерството на околната среда - да се доработи проекта за разтоварване на пристанище, което е една голяма глупост, защото никога не може да стане, не е заплатено. То струва около 3 милиона евро, разработката бе направена от главния проектант  Ай Ел Еф без да се вдига шум и без да се оспорва решението на министерството.

-       Добре тогава, защо въобще правителството одобри ОВОС-a и каза, че могат да стартират обществените обсъждания?  Има нещо ненормално в поведението на държавата ни.

-       Първото, което ми идва на ум, е да ви контрирам с въпроса защо правителството подписа споразумение със зърнопроизводителите, а след това отказа да си изпълнява ангажиментите? След това се оказа, че имало клауза, която не ангажирала правителството изрично, но не са я догледали. Същото е положението и с подписаното споразумение за пенсионирането. Този финансов министър, честно казано, аз първо щях да го пратя на психопреглед и след това щях да му поверя каквато и да е длъжност. Дянков не е подходящ за постови полицай пред което и да било посолство. Как можеш с толкова гордост да заявиш, че даваш  12 милиона  срещу нищо. В крайна сметка като влизаш в един проект и като  не искаш да го продължиш, можеше да продаде дела, защото имаше желаещи да го купят – много.  Ние не правихме нищо по този въпрос и сега ще даваме милионите.

-       Да, но ние, българите, живеещи покрай морето, не искаме тръба.  Можеше ли да се търсят други варианти, така че да не обиждаме Русия?

-       Това никой не го  казва, защото българската компания можеше да излезе, респективно министерството, но участниците можеха да се преразпределят и проектът да продължи. Такива частни инвеститори в България има много в енергетиката. Проект може да има и сега, просто България се отказва да участва в процеса и в разработката. Гърците и руснаците могат да дойдат и да кажат: петролопроводът е докаран дотук, нямате основание да не искате да го построим.

-       Не Ви разбирам.

-       А аз не мога да разбера изявлението на Дянков. Значи ние с вас правим едно ООД, в един момент вие казвате, че не ви харесва и решавате да излезете от ООД-то. Това не означава обаче, че аз няма да продължа да си правя проекта. Т.е. ако Гърция и Русия решат да продължат, няма никакъв проблем. Но при всички положения те могат да осъдят българската държава, защото това е международен договор, това е като членството на България в НАТО или ООН, да речем. Казваме, че не ни е изгодна вноската и да излезем.

-       Какво ще се случи с компанията Транс Болкан пайплайн, тя е с нов състав – лица, свързани със сегашното правителство, някои близки до настоящия бургаски кмет Димитър Николов?

-       Има действително назначени много хора от приближени на сегашното управление, което е  нормално решение, защото се очаква, че те много по-лесно ще комуникират с държавните органи в България. Част от тях са  против проекта, друга част въобще не знаят защо са в компанията, никога не са работили и никога не са се занимавали с проектиране.