Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено

Наскоро чух една история в няколко варианта, която ми въздейства изключително силно. Разказаха ми я трима коренно различни като характери и начин на мислене мои познати.

Първия път не взех поуката и смисъла насериозно, но след третия път вече знаех, че това е притча, която заслужават да знаят възможно най-много хора...

Защото всички мечтаем, всички желаем, всички копнеем исканото от нас да се сбъдне. 

Но готови ли сме "да заплатим" за него? И притежаваме ли всъщност онова, което може "да го заплати"?

Споделям с вас тази приказка. Нека тя ви подейства толкова вдъхновяващо, колкото и на мен: 

В периферията на Вселената имало едно магазинче.

На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закача нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен. Тук можело да се купи на практика всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, успех и много, много други неща.

Единственото нещо, което не се продавало, били животът и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който идвал в магазина, (а всъщност има и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали у дома и просто са желаели) като първа стъпка искал да знае каква е цената на неговото желание.

Цените били различни. Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените си сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала много повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъда достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз“, заявявайки себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответсваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си цена, да се откажеш от ролята на „жертвата“, да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати.

Не всеки, който идвал в магазина, бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства.

Някой започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба.

А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.

Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, за да заплатят за изпълнението на своите желания.

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис:

"Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено".