Рекордно ниска избирателна активност и близо половин милион недействителни бюлетини

Ден след като изтече срокът, даден от закона за обявяване на резултатите от изборите, вече можем не само да прогнозираме, но и да говорим с факти. Заедно с резултатите, беше изчислена и общата избирателната активност в деня на вота. Както се очакваше тя е ниска, едва достигаща 45% от имащите право на глас.

Иначе казано, малко над 2,7 милиона души в неделния ден са се поинтересували от това кой ще ги управлява на местно ниво през следващите 4 години.

Сравнение с местните избори през 2019 и 2015 г., оказва се, че българите са все по-слабо мотивирани да участват в избори. С всеки следващ вот, губим около 4% избиратели.

На изборите тази неделя, най-малката община в България – Трекляно, която се намира в област Кюстендил, е била и най-активната от всички. Близо 90% от нейните 740 избиратели са отишли да гласуват. Обратният пример откриваме в другия край на страната. В доста по-големия, а и областен град Добрич, двама от всеки трима души са предпочели да си останат вкъщи, съобщи NOVA.

Балотажът е на 5 ноември. На него отиват 19 областни града. Идната неделя ще е ден за избори и в 31 от районите на трите ни най-големи града, тъй като от първия път бяха избрани едва по двама районни кметове в София и във Варна. По-малките общини, които ще им правят компания пък, са 71. Единствено в областите Кърджали и Търговище абсолютно всички общини са си избрали кмет от първия път. Отново на областно ниво, най-честата битка, на която се натъкваме, ще бъде между ГЕРБ и местни коалиции, инициативни комитети или независими кандидати.

Като във всяко състезание и в това има рекордьори.

В шуменската община Върбица например, кметската надпревара печели Мердин Байрям от ДПС, с рекордната разлика от 90% между него и неговия опонент. Най-малката разлика между първите двама, за които сега предстои балотаж пък, е в Раднево. Там разликата между претендента на местна коалиция и този на ГЕРБ, е дори под 1%. Любопитна е ситуацията и в Съединение, където има разлика от половин до 2% не само между първите двама, а между първите четирима кандидати.

В хасковското село Брягово е най-дълго управлявалият кмет в България. Името му е Делчо Митев и е издигнат от БСП. В неделя той спечели 15-ия си мандат. Така 72-годишният кмет, който управлява селото си от 26-годишен, ще продължи да го прави поне още 4 години.

В Хаджидимово квадратчето „не подкрепям никого” е предпочетено от близо 15% от гласоподавателите. Завиден процент дори за някои реални кандидати.
И докато на места битката е наистина жестока, на други, кандидатите се съревновават единствено със… себе си. Общините, които бяха пожелани само от един единствен кандидат, са 6 на брой, а кметствата – 887.

В други 9 села никой не желае да управлява. Това, което сега предстои да се случи по тези места, е общинските кметове сами да назначат кметски наместници по свое усмотрение.

Недействителните бюлетини, пуснати за кмет, са близо 40 000. Според изчисления на Института за развитие на публичната среда, неотчетените гласове за общински съветници пък са над 412 000, което е около 15% от общия им брой. Процент, сходен на този, на който бяхме свидетели и на предходните избори за местна власт, когато машинното гласуване също не беше възможно, но просто защото все още не съществуваше като опция. Рекордьор по недействителни бюлетини е община Луковит, с близо 34%.

За недействителна се счита всяка бюлетина, която няма два печата, има вписани знаци по нея, вотът е отбелязан по непозволен начин или в повече от едно квадратчета, както и ако на бюлетината е отбелязана само преференция. Най-много сгрешени протоколи пък, отчитат в Благоевград. От общинската избирателна комисия отдават това на голямата бройка кандидат-кметове. Каквото и да е причината обаче, 75% от всичко написано в протоколите там, след това е било коригирано.