От „онова момче“ до „чичо Митко“. И още четири години напред

56-годишният Димитър Николов счупи историческия рекорд за кмет, който най-дълго е управлявал Бургас. Но това не е новина, защото рекордът е отпреди две години, по време на четвъртия му мандат.

От утре Николов започва петия си мандат, а голяма част от младите граждани на общината нямат спомен за друг човек, който да е кметувал тук, не помнят името на предшественика му. За Николов вече ще гласуват и тези, които не са били родени, когато е встъпил в длъжност през далечната 2007 г. И няма да е пресилена прогнозата, ако кажем, че ще го избират и напред все на първи тур и с огромна разлика пред останалите претенденти, чиито имена забравяме веднага след поредните местни избори.

Какъв беше Бургас преди 16 години и какво е постигнато с Димитър Николов виждат всички, които отидоха днес до урните и му дадоха поредния кредит на доверие, защото знаят, че е печеливша инвестиция за тях, децата, внуците и правнуците им.

„Онова момче“. Така, и с пренебрежителен тон,  започна да го нарича някогашният кмет на Бургас Йоан Костадинов от БСП, когато през 2006 г. разбра, че ще е вероятен кандидат за стола му, издигнат от новосформиращата се около софийския кмет Бойко Борисов партия. Нищо, че това бе вторият мандат на „момчето“ като общински съветник от СДС и вече бе председател на постоянната комисия по икономика.

През третия си мандат (2003-2007) Костадинов продължаваше да смята, че е непобедим. Независимо, че общината му бе в плачевно състояние и далеч зад Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, а бургазлийките раждаха в Сливен, той бе сигурен, че още не се е родил човек, който би му отнел властта. Ненавист, а не страх, изпитваше единствено от растящата популярност на СКАТ и преди всичко от собственика й Валери Симеонов, който бе сигурен кандидат за кмет.

В навечерието на вота през 2007 г. около кандидатурата на  Йоан Костадинов, подкрепен от БСП за четвърти мандат, се нароиха поне пет байпасни формации с листи за общински съветници, имитиращи център и дясно, ръководени от богати хора, близки до „хранилката“, за да отклоняват гласовете от обикновените неплатени избиратели.

Близо месец след балотажа с „момчето“, което тогава бе на 39 години, а кметът на 59, верните му последователи не можеха да асимилират факта, че е катурнат от стола.  Даже на коктейла на най-тиражния национален вестник „Труд“ в „Мираж“, за който бе дошъл и самият му главен редактор Тошо Тошев, водещата Светлана Джамджиева обяви Костадинов като „истинският наш кмет на Бургас“, в присъствието на законно избрания вече Димитър Николов.

Но тази плесница я помним само неколцина от третата възраст. Както и една носталгична балада на Тони Димитрова с припев:

„Хайде старче в ръце да се вземеш
и отново на път да поемеш –
не от лудост, не за слава,
просто пътят продължава...“,

в която Йоан бе припознал себе си, пускаше си я при всички тържествени поводи и смяташе, че още дълго ще шофираме по разбитите му улици...

Толкова за далечното минало. Да гледаме напред, да ценим и пазим постигнатото от Димитър Николов, когото във фейсбук учениците наричат „чичо Митко“ колчем се зададе възможност за удължаване на ваканция, а идващите след тях ще казват: по избори „Ще гласувам за дядо Митко“.