Саркофагът на св. Серафим твори чудеса в Руската църква

В Руската църква на пъпа на София, около която в последните дни гърмят скандали, от дълги години се случват чудеса. Там се съхраняват мощите на св. Серафим, за които се счита, че имат целебни сили. Ежедневно там можеха да бъдат забелязани куп хора, които слизат в криптата на храма, за да напишат своите жалби и молби до св. Серафим, пише Ретро.

После сгъват бележките и ги слагат в пощенска кутия, поставена до гробницата на светеца, целувайки саркофага му. Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна, които имали 12 деца.

Николай бил десетото дете. Когато е на 6, баща му се парализира след инсулт и остава на легло цели 14 години. Като свидетел на мъките на баща си момчето решило да стане свещеник и да измолва здраве и благодат за хората. През 1894 г. е приет във втори клас на Рязанското духовно училище, а през 1900 г. – в Рязанската духовна семинария, където учил до 1904 г. Още тогава обмислял монашество.

Постъпил в Духовната академия в Санкт Петербург. Първото чудо с молитва се случило, когато горещо се помолил за здравето на сестра си Варвара. Тя получила тежък кръвоизлив и докато я закарат на лекар до града, щяла да умре. Серафим се приближил до Варвара, помолил се и я прекръстил. Кръвотечението веднага се прекратило и сестра му дошла на себе си. След това помогнал да хиляди хора. През пролетта на 1921 г. архиепископ Евлогий (Георгиевски), управляващ руските енории в Западна Европа, назначил Серафим за настоятел на църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в София. На 19 май същата година епископът заедно с брат си йеромонах Сергий пристигнали в България.

Назначението предизвикало недоволството на някои църковници у нас, но накрая всички оценили достойнството му и го признали. До края на живота си епископ Серафим останал на длъжността си управляващ руските енории в България, отначало под юрисдикцията на Руската задгранична църква, а след това под юрисдикцията на Московската патриаршия. Място за служение на епископ Серафим станал храмът „Св. Николай“ на булевард „Цар Освободител“. Серафим издъхнал на Неделя Православна, на 26 февруари 1950 г. Църквата не могла да побере множеството народ, желаещо да се сбогува с него. За мощите му се твърди, че сбъдват желания, помагат, лекуват. В криптата бележките с послания към светеца се пускат в специална кутия.

Поверието гласи, че всяко писмо в кутията попада в ръцете на светеца. За ден се събират стотици. Натрупалите се писма се изгарят след известно време. Така според служителите на храма посланията със земните грижи на хората отиват направо на небето.