Защо в СССР убиват откривателя на изкуствената кръв

Това изобретение е наречено последната трагедия на съветската наука. Лекарството перфторан, което журналистите наричат "синя кръв", спасява повече от един живот. Но перфторанът не носи нищо добро на своя създател Феликс Белоярцев. Той плаща за него с живота си.

През 70-те години съветските учени са изправени пред неотложния проблем за създаването на изкуствена кръв. Донорската не се съхранява дълго, случаите на заразяване с хепатит чрез нея зачестяват, а в САЩ се появява нова болест - СПИН. Светът е изправен пред нови предизвикателства: в случай на бедствия, земетресения или ядрен конфликт, оцеляването на ранените зависи от доставките на донорска кръв. При тези условия създаването на неин заместител се превръща в изключително важна задача.

Къде е тайната

В чужбина се опитват да направят изкуствена кръв на базата на перфлуорирани въглероди, които лесно пренасят големи количества кислород, т.е. изпълняват основната функция на кръвта. Но американските и японските изследователи имат проблем. Всички опитни животни умират от запушване на кръвоносните съдове. В СССР група учени от град Пущино правят разработка под ръководството на професор Феликс Белоярцев. Той е потомствен лекар, още като студент асистира на баща си, хирург. След като завършва Астраханския медицински институт работи като селски лекар и се занимава с наука. През 1975 г., на 34 години, защитава докторат по анестезиология. Работи в Националния медицински изследователски център за селскостопански науки и става първият в СССР, който, за да спаси живота на пациент, използва метода на оксигенация - обогатяване на кръвта с кислород извън белите дробове - и се справя с проблемите на "течното" дишане, когато вместо въздух, човек диша течен перфлуоровъглерод.

През 1982 г. на конгрес на биофизиците Белоярцев обявява, че има лекарство. Колегите, дошли в Пущино, могат да видят жив заек, чиято кръв е заменена с перфторан, и куче, което се разхожда из двора на института, 70% от чиято кръв е заменена с перфторан; 6 месеца по-късно ражда здрави кученца.

Тествания върху хора

Още преди да получи разрешение за клинични изпитвания, перфторанът е тестван върху хора. Това се случва след трагедия: в Москва, пред очите на минувачи, тролейбус блъска 5-годишно момиче. Детето е откарано в болница, но момичето е обречено - множество фрактури, огромна кръвозагуба. Освен това по погрешка й преливат кръв от различна кръвна група, което усложнява ситуацията.

И тогава лекарите, начело със заместник-министъра на здравеопазването на СССР професор Исаков, си спомнят за перфторана. Белоярцев е извикан в Москва и помолен да донесе лекарството. След втората бутилка състоянието на момичето се стабилизира и тя оцелява. А Белоярцев, след много успешни експерименти върху животни, получава разрешение да изследва перфторан върху хора.

По-късно се оказва, че в чужбина е направена емулсия от перфлуоровъглероди (PFC), но частиците й са твърде големи и не могат да проникнат в капилярите. Белоярцев разчита на най-малкия размер на частиците на емулсията. Размерът на червените кръвни клетки е 7 микрона, а размерът на частиците на PFC в перфторана е 0,1 микрона. При загуба на кръв, кръвоносните съдове се свиват. И само малки частици перфторан може да проникнат в тях. Малка струя от него пренася животворния кислород в увредените тъкани и собствената кръв на пациента започва да прониква в съдовете. Човек се възстановява.

Самият перфторан бързо се асимилира от тялото през белите дробове - просто се изпарява с дишане. Флаконите с лекарството са получени в болница Бурденко, Военномедицинска академия „Киров“, Националния медицински изследователски център по хирургия A.В. Вишневски и Института по трансплантология. Около 200 тежко ранени войници от Афганистан са спасени. С помощта на перфторан е възможно да се извършват операции на „сухо“ сърце, да се запазят донорските органи за дълго време, да се лекува анемия, белодробни заболявания и инфекции.

Завистта на колегите

През 1985 г. екипът на Белоярцев е номиниран за Държавната награда на СССР. Според условията, екипът трябва да е от не повече от 12 души, а само трима може да станат лауреати. Затова са номинирани основните създатели на лекарството: Феликс Белоярцев, Евгений Майевски и Бархан Исламов. Може би това обижда някои от екипа, които не са включени в основния списък. И тогава анонимни доноси започват да се изсипват в областния комитет и в медицинските институти.

Белоярцев е обвинен, че тества лекарството върху хора с умствени увреждания, които умират, лекарството уж има куп недостатъци и странични ефекти, а ученият изнудва с пари подчинените си. Партийна комисия, която отива в Пущино, разкрива редица недостатъци - лабораторията има „лошо организирана политическа работа“ със служителите, учените не участват в дейностите на местните партийни и комсомолски клетки. Намесват се дори служители на КГБ. Следователите отправят абсурдни обвинения, като казват, че Белоярцев продава спирт извън лабораторията и образуват наказателно дело. Учените се хващат за главите. Белоярцев страда най-много: от енергичен човек, изгарящ от нови идеи, под натиска на следователите, той се превръща в разочарован неудачник и се отказва.

Последната капка е многочасово претърсване на дачата му - стара дървена къща, която Белоярцев не посещава от години. Ученият уморено наблюдава как следователите ровят в нещата му и когато търсенето завършва без резултат, той иска разрешение да пренощува в дачата. Следователите си тръгват. На следващата сутрин Белоярцев е намерен обесен. Изследванията на перфторан са спрени.

Източник: trud.bg