Важна новина за състоянието на Мира Добрева: Минути я деляха от смъртта!

Дъщерята на Мира Добрева - Лора коментира състоянието на телевизионната водеща. Мира беше в тежко състояние и в кома, но се вече се подобрява и е без опасност за живота.

- Лора, как е в момента майка ви Мира Добрева?

- Тя вече е по-добре и без опасност за живота - това е най-важното от всичко. Минахме дълъг път с препятствия от различни естества, но тя е нашият герой и успя да се справи с това, разбира се, с безрезервната подкрепа на лекуващите я лекари от “Пирогов”. Пълното ѝ възстановяване ще бъде бавно, дълго, но знаем, че и този ден ще дойде.

- Страшно много хора изразиха притеснението си за нея, след като вие съобщихте във фейсбук, че се е наложило тя да бъде спешно оперирана и е поставена в медикаментозна кома. Какво се случи? Какво наложи тези спешни действия?

- На 3 септември изкачихме Рилските езера с цялото семейство. Беше незабравимо преживяване с гледки, спиращи дъха. Не очаквахме, че едва два часа след като се прибрахме вкъщи, дъхът ѝ наистина бе на косъм от това да спре. Мама направи остър перитонит и по спешност бе приета за операция на корема в “Пирогов”. След успешната операция обаче се развиха други усложнения и инфекции. Тя спря да може да диша самостоятелно - поради това се наложи да бъде вкарана в реанимация, поставена в медикаментозна кома и интубирана. Тук е редно отново да кажа, че през цялото време тя бе под зорките наблюдения на невероятните професионалисти в “Пирогов” - и сме безкрайно благодарни за това, че те се грижеха за нея денонощно, и въпреки пречките и усложненията се пребориха за нейния живот.

- Тежка ли беше операцията?

- От днешна гледна точка не мога да опиша благодарността си за това, че бяхме вече вкъщи, когато всичко това се случи. Деляха я часове, ако не минути от смъртта. Не мога да спра да си мисля, че ако това се беше случило, докато бяхме на езерния връх, нямаше да водим този разговор. Благодарна съм на Господ, че ни позволи да поверим мама в ръцете на лекарите, които я върнаха обратно към живота.

- Вярвахте ли безрезервно в действията на специалистите?

- В такъв момент най-тежкото, което трябва човек да приеме, е, че няма какво да направи, освен да се довери. Но от първите ни мигове в “Пирогов” ние не сме имали съмнения в лекарите и тяхната навременна преценка. Всъщност истината е, че ако не ни бяха казали те, че мама трябва да бъде оперирана по спешност, дори нямаше да си го помислим. Тя никога не се е оплаквала от проблеми със стомаха - през ума не ни е минавало, че това може да се случи. Затова нашият призив би бил - бъдете отговорни към здравето си, следете показателите си, правете си годишните изследвания и посещения при лекари - не оставяйте болката в стомаха за утре, защото днес имате нещо друго за вършене, и споделяйте с близките си, когато изпитвате дискомфорт. Не си мислете и за миг, че те имат нещо друго важно на главата си сега. Защото просто нищо друго не е по-важно.

- Вие самата изплашихте ли се, когато разбрахте, че майка ви е в медикаментозна кома?

- Едва ли ще намеря думи, с които да опиша какво преживяхме всички в семейството, разбира се, нищожно в сравнение с всичко, през която тя самата мина. Мама мрази клишета, но те са такива с причина - и от днешна гледна точка мога да кажа, че тези ситуации те учат на много.

Първо, животът е кратък - и крехък. Не забравяй да казваш на хората, които обичаш, че ги обичаш - бъди направо досаден! Прекарвай всеки свободен миг с тях и осъзнай, че нито един ангажимент няма краен срок така, както краен срок има само животът.

Живей го, граби с пълни шепи, изведи майка си на обяд, напазарувай на баба си за вкъщи, излез на разходка с баща си и почерпи брат си със сладолед, защото тези мигове се изплъзват много преди да осъзнаем какво всъщност значат за нас.

- Кой беше най-тежкият момент от цялото това изпитание за семейството ви?

- Първият ден бе изключително шокиращ. Да се прибереш от уикенд в планината, който завършва в “Пирогов” - без напълно да осъзнаваш какво и защо се е случило, какво е довело до това, какво следва... Но най-тежко беше, когато ни казаха, че трябва да я вкарат в реанимация и да я интубират. Мисля, че човек трудно може да осъзнае това, преди да отиде на свиждане и да види своя близък в безсъзнание.

- Какво си казахте, когато тя се събуди?

- Лекарите ни бяха подготвили няколко дни по-рано, че ще направят опит за екстубация и събуждане. Колкото и да опитваш да контролираш емоциите си в такъв момент, те обзема едно особено притихнало вълнение. Хем много се вълнуваш, защото тази надежда си култивирал у себе си колко безсънни нощи подред, хем мисълта, че може да ти бъде отнета изцяло, те премазва.

Благодарна съм на Бог, че тя се събуди. Благодарна съм на всеки лекар и медицинска сестра и техните денонощни грижи за толкова много пациенти в рискови ситуации, за които те се грижат така, сякаш ей сега ще станат на крака и нищо няма да им е имало. Уважението ми е безгранично!

- Кога я очаквате вкъщи?

- Живот и здраве очакваме я вкъщи в края на тази седмица. Притаяваме дъх и държим вълнението на каишка.

- Към този момент има ли нужда от някаква подкрепа в лечението?

- Благодаря на всички, които се обърнаха към нас с този въпрос - невероятни хора, които ни дариха с толкова любов и кураж - великолепни сте! Към момента няма нужда от допълнителна подкрепа, единствено от спокойствие и почивка.

- Тя винаги ли е била вашият герой? Доказвала ли е пред вас неведнъж, че не се предава в трудни ситуации и знае как да се бори?

- Винаги.

- Кои са най-безценните уроци, които ви е предала?

- Какво значи семейство, какво значат подкрепа, любов, грижа.

- Какво искате да направите заедно първо, когато тя се възстанови изцяло?

- Просто да мога да ѝ се обадя сутрин и да я чуя. Да я питам дали е разходила Найро, ако не - да ѝ предложа да ги разходим заедно с Кая. Да пием кафе в квартала, да обсъдим женските ни теми, да ме изпрати до офиса. Малките неща…

Източник: 24 часа