Възобновяването на проекта „Бургас-Александруполис“ е крайно наложително, твърди експерт
Корупцията и кражбите за милиони левове у нас вече се оправдават с геополитиката. И ето ви резултата:
Прекратиха концесията на пристанище Росенец, от което последва увеличаване на бюрокрацията, нарастване на разходите, затрудняване работата на бургаската рафинерия, прекратяване на инвестиционната й програма. Същинската цел - да се въведе режим на особено управление, след което определени фирми да използват Росенец за внос на нефт и нефтопродукти. За хората от „кухнята“ е очевидно, че това е възможно само ако рафинерията спре да работи. За столичните жълтопаветни политици обаче припомням, че не откриват топлата вода. Преди 12 години вицепремиерът Симеон Дянков също спря работата на рафинерията, макар и с различни мотиви, но с подобни гръмки обещания, че това няма да се отрази на пазара на горива. Само след седмица се наложи спешно да моли производството в Бургас да се възстанови в старите обеми.
Сега няколко депутати, водени от Иво Мирчев, внасят закон за незабавното прекратяване на дерогацията на ЕС за внос на руски нефт. Основания – да бъдат намалени приходите на Русия от износ на нефт. Това е лъжа! Първо – нашите около 8 млн. тона нефт годишно са незначителна част в сравнение с количествата, които Русия изнася за Китай, Индия, Турция и други страни от ЕС. Второ – целта е фирми, близки до властта, да внасят евтини нефтопродукти, произведени в Турция от преработката на руска суровина и да ни ги продават прескъпо.Трето – идеята е не да се управлява сложното производство, а да се сложи ръка на паричните потоци и да се отклоняват средства към „правилните” хора и партии! За маскиране на тази цел дори се предвижда като представител на държавата в нефтения завод да бъде доведен чужденец, вероятно американец, за да звучим геополитически коректно.
Ето това е причината МС да не създава условия за преминаването на производството в Бургас към неруски нефт. Но какво става с рекламирания през последната година петролопровод от Александруполис до България. Новината е , че е проектиран да достигне до Стара Загора! А „Лукойл-Нефтохим” все още си е до Бургас. А мисли ли се за необходимите допълнителни резервоари за нефт, ако се разчита само на транспорт през Босфора? Закъснения от 30 дни за този трафик е обичайно през зимния период!. Ясно е, че вината за рязкото повишаване на цената на нефтопродуктите в България и евентуалните прекъсвания на производството, ще бъде стоварена върху „Лукойл-Нефтохим” – нормално българските политици, когато сами са виновни за предизвикана от тях каша.
В така създалата се ситуация е абсолютно наложително спешно да се възобнови проектът „Бургас –Александруполис”, който предвиждаше да се транспортира нефт на компанията „Шеврон”, добиван от тях в Казахстан. Проектът предвиждаше напълно да захранва българската рафинерия. Разбира се, този проект винаги е бил, е и ще бъде против интересите на нашия югоизточен съсед, но е с големи икономически ползи за България. Още повече, че вече има заявен частен инвеститорски интерес.
*Инж. Пламен Русев е настоящ председател на Бургаската морска асоциация и в периода 2005-2011 г.бе член на Съвета на директорите на енергийния проект с евентуалноу частие на България и Русия - петролопровода "Бургас – Александруполис".През 2012 г. международната компания „Болкан пайп лайн“ прекрати проекта заради неизпълнение на финансови задължения по наша вина