Анализ за август 2023 година - затвърди се усещането на паралелна власт и задкулисие около новия кабинет

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2023 година

Правителството има еднозначен евроатлантически (проамерикански) профил, но е резонен въпросът за стабилността на неговата обществена подкрепа. Информационният поток мина през няколко вълни този месец – домашното насилие, убийството на Алексей Петров, катастрофата на Пригожин, връщането и арестът на Васил Божков в България, за да завърши с въпроса ще издържи ли „сглобката“ до момента на договорената ротация.

Формално политическата криза свърши, но кризисните процеси продължават. Правителството работи под силно напрежение, провокирано от преструктуриране на властта, кадрови промени след дългото служебно управление, кризи от различен характер (показно убийство, мигрантски поток и др.), президентски атаки.

Всичко това минава през усилвателя на външните предизвикателства и геополитическите интереси. България е терен на гигантски сблъсък между Изтока и Запада, като в момента има отчетливо прозападно правителство, атакувано от различни посоки и с различни инструменти.

Много забележимо „сглобката“ се движи само от евроатлантическите интереси и това поражда съпротива от страна на опозицията, и на обществени кръгове. За да се стабилизира около евроатлантическата орбита, управлението се нуждае от резултатност. От успех, който може да покаже и да излъчи посланието, че „сглобката“ си струваше. 

Шансовете това да бъде приемането ни в Шенген обаче изтъняват. След убийството на Алексей Петров официалната позиция на Европейската комисия – че България и Румъния са готови за приемане в Шенген, остана непроменена. Но тя е такава от 12 години, а положителен резултат няма.

Очакванията за политически реверанс към новото правителство в София се оказват нереалистични. Реакцията след убийството на Алексей Петров (16 август) от страна на управляващите кръгове закъсня и това даде възможност тезата за неговото участие в сглобяването на правителството да стане много популярна.

Затвърди се усещането за паралелна власт и задкулисие и около новия кабинет, който пое управлението с обещанието да върне прозрачността в политическите ходове.

Всичко това бе потвърдено от признанието на Бойко Борисов в първия парламентарен ден на новата сесия, че Алексей Петров е участвал в съставянето на сглобката.

Остава да виси въпросът как така осъждан за криминални деяния човек е допуснат официално да дирижира процеси на легитимната власт.

Управляващите сбъркаха приоритетите си. Лансирането на промяната за националния празник – вместо 3 март да бъде 24 май, беше излишен ход, който ерозира подкрепата за правителството в момент, когато на дневен ред са екзистенциални за българското общество проблеми. Битката със символите стана част от битката за власт и още по-лошо – част от геополитическия сблъсък, чиято интензивност се доближава все по-плътно до нас.

Управляващите и антируските кръгове демонстрират прекалена самоувереност, пренебрегват реалността.

Управляващите от ПП и ДБ сами си поставиха капан – ако се откажат от анонсираната промяна на националния празник, това ще бъде интерпретирано като позорно отстъпление – и от опоненти, и от симпатизанти. Категорично обаче предложението трябва да бъде ревизирано. Голямото разочарование е, че посоката на така наречената промяна зави по неочакван начин – от върховенство на правото към 3-ти март.

Кабинетът „Денков-Габриел“ действа бавно и нерешително, което дава сила на неговите опоненти, разколебава привържениците. Нишките, които водят към задкулисието и бившата Държавна сигурност (убийството на Алексей Петров, кандидатурата на Васил Терзиев) са сред големите заплахи пред устойчивостта на правителството.

До местните избори корекциите изглеждат изключени, след вота – възможни, а към момента на ротацията – неизбежни. Историческият прозорец за ПП сякаш се затваря, въпреки мнозинството, което подкрепя кабинета в парламента, и въпреки подкрепата на западни партньори, най-вече – от страна на митичното Посолство.

Евроатлантическата линия структурира мнозинството и кабинета, но серията от грешки на ПП може да създаде среда за ново правителство със същия основен профил. Неизвестното е с или без „Продължаваме промяната“. 

Около Паметника на червената армия мирише на избори. Напрежението около създаването на (про)президентски политически проект се сгъстява. Радев предизвиква опонентите си, изкушава ги да го нападат, да го клеймят, да ограничат пълномощията му, както обмислят отдавна, а това може да му осигури добра стартова позиция към властта. Той играе добре ролята на репресиран.

От самото начало на своето президентство той успява да се впише като опозиция в съответния актуален контекст. Преди беше опозиция на управлението на Борисов и на „мутрите“, сега – на „предателите“ и „безродниците“.

Големият му проблем е, че имаше достатъчно време, власт и подкрепа, за да покаже резултати в поне една от своите битки. Състоянието на държавата, на нейните институции и на обществото като цяло обаче показва, че резултати по-скоро няма. Въпреки че говори за „народно движение“, нишата, в която оперира изглежда се стеснява.

Дори преобладаващо консервативното българско общество инстинктивно възприема възможността за нов геополитически завой като опасност, като риск от трусове, като прекратяване на права и свободи, които с днешна дата изглеждат естествени.

Лято 2020 трудно ще се повтори или ще се повтори като фарс. Веднъж Радев беше припознат за алтернатива и не успя да оправдае очакванията, които сам създаде. Да бъде за втори път алтернатива и то на сила, на която сам проправи път, изглежда много трудно.

ПП-ДБ и държавният глава са в надпревара с времето. Или те ще намерят парламентарно мнозинство, за да го обезсилят, или той ще намери начин да свали правителството преди промените в основния закон.

Радев има шанс за обрат и за връщане на политическия терен като „народен любимец“, ако антивоенна вълна залее Европа и България, но подобен развой е функция от събитията в Украйна.

Президентът загуби тежест и авторитет в момента, когато напълно отрече правителството „Денков-Габриел“ още преди да е връчил втория мандат. Но с предложението за смяна на националния празник властта му даде терен да се разгърне в атака.

Отказът на президента Радев да подпише указа за освобождаване на главния секретар на МВР е безпрецедентен. (Петър Тодоров все пак подаде оставка „след 41 години служба за родината“). Войната между Радев и ПП е пълномащабна.

Предстоящите избори са от ключово значение за политическото бъдеще на Радев. Ако успее да спечели влияние през регионалната власт, той и неговият кръг/кохорта ще продължат да навигират и националната политика с всички рискове от радикализация на двата полюса.

Орязването на президентските правомощия е стъпка, провокирана от поведението на Радев, но, ако бъде реализирана, тя ще се отрази върху статута на всеки друг български президент. Всеки президент оттук-нататък ще бъде фигурант, а това ощетява развитието на демократичните процеси. С други думи, управляващите ще имат обяснение за своите действия, но ще им липсва оправдание за дисбаланса между властите.

Сегашните управляващи и кръговете, които ги подкрепят, трябва да си припомнят как Радев стана възможен като кандидат-президент през 2016 година.

Според ИСА Радев покри профила, който се наложи след крайното „ястребско“ говорене на Росен Плевнелиев. Урокът, изглежда, не е научен.

Убийството на Алексей Петров пренареди акцентите в публичния дебат и притисна властта. Правителството дължи отговори, МВР – разкрития.

Широкият спектър от говорители – специалисти по национална сигурност, журналисти, политици, политолози и т.н. – разкрива както мащаба на случилото се, така и отчетливото участие на Петров в развитието на всички процеси в България в продължение на поне три десетилетия.

Дебатът показа, че 90-те години на прехода продължават да бъдат травматично минало за българското общество.

Страната се намира в междинно състояние, при което преходът не е свършил, но нито може да се върне към тоталитаризма, нито има статут на консолидирана демокрация.

Предвижданата ротация на върха на кабинета, при която не изключваме ревизия на кадри, сякаш стресира министрите, които са по-скоро предпазливи в ресорите си. Това обяснява фокусирането върху външната политика, върху отбраната и подкрепата за Украйна/САЩ/Запада, тъй като те са полето, където могат да се отчетат резултати.

Очаквано правителството се движи безусловно по евроатлантическата линия. Създаде се усещане, че страната ни ще предостави всичко, което бъде поискано от нас. Засега е неясно обаче дали българската страна иска нещо в замяна на пълната подкрепа.

Бързата реакция на Народното събрание след протестите срещу домашното насилие трябваше да тушира разрастващите се протести и това бе постигнато. Но вероятно – временно, тъй като доволни от бързо приетите промени изглежда няма.

Всички познати слабости на парламентите дотук се възпроизвеждат в 49-ото Народно събрание. Честите поправки на законите са индикатор за дефицит на качество.

Под въпрос е капацитетът на 49-ото Народно събрание да приеме промени в Конституцията, които да докажат своята ефективност за години напред.

ГЕРБ са изправени пред най-трудната предизборна битка в цялата си история – битката за София. След 18 години, в които столицата бе управлявана от Бойко Борисов и от Йорданка Фандъкова, партията трябва да излъчи нов кандидат, но засега загадъчно мълчи.

Решението на Вили Лилков да излезе на терена улеснява ГЕРБ, но не решава проблема на партията. ГЕРБ трябва да влязат в надпреварата със свой убедителен кандидат. ПП и ДБ са най-силни в София и ако загубят, това може да е началото на края както на „сглобката“, така и на плътното им електорално присъствие.

Васил Терзиев се люшка между родословието си и електората, който се очаква да привлече.

„Възраждане“ губи тежест заради активизацията на президента в нишата на партията. Реално Радев привлича нейния електорат, давайки анонс за проект, за „народно движение“. ДПС тръгва към местните избори в много добра кондиция. Структурите й са стабилни, на национално ниво излезе от изолацията. Партията се утвърди като фактор в рамките на така нареченото евроатлантическо мнозинство в 49-ото Народно събрание. Очевидно е, че без Движението промени в Конституцията няма как да се случат.

Приемането на България в Шенген и еврозоната са приоритет и за кабинета, и за ДПС.

За БСП се отвори широко поле за опозиционна игра. Партията е реактивна на събитията и по двете линии, които разделят политическите сили и обществото – антикорупционната и антивоенната. Регионалният вот е голямо изпитание за БСП заради деструктивните процеси, чиито импулси идват от президентската институция.

Кандидатурата на Ваня Григорова притиска ръководството на БСП и Нинова. Отношенията между тях са студени.

През последните 26 години валутният борд диктуваше профила на министрите на финансите, стремящи се към по-малко резки движения във фиска и рестриктивна фискална политика. През последния месец това табу в професионалната характеристика на министъра на финансите е на път да падне.

Стартиралите от министъра на финансите промени в Министерството на финансите далеч не са вътрешно ведомствени, а засягат ролята на Министерството на финансите не само в политическата конфигурация на настоящето правителство, но по-скоро мисията и ролята му в икономиката.

Световната икономика през август се развива с намаляваща инфлация, но анемичен икономически растеж, който не може да осигури достатъчно приходи в държавните бюджети за прилагане на стимули за икономиката и доходите. На този фон българската икономика се подчинява на общите тенденции с малко по-добри икономически показатели от средноевропейските и поема глътка въздух преди началото на зимния сезон.

Бъдещето на „зърнената сделка“ тъне в неизвестност, Турция без съмнение ще се изправи пред засилен натиск от Запада и НАТО да отслаби режима в проливите. През февруари в съответствие с Конвенцията от Монтрьо Анкара ограничи достъпа до Черно море за военни кораби на трети страни. Наскоро някои анализатори предложиха алтернативни варианти, като например използването на сили на НАТО за ескорт на кораби, превозващи украинско зърно и торове по хуманитарни причини. Въпреки че подобни действия могат да доведат до допълнително регионално напрежение, което прави този сценарий засега малко вероятен, те също така са индикатор за потенциален натиск върху Турция да разреши достъп до Черно море за 21-дневния период, предвиден от Конвенцията от Монтрьо.

Препотвърждаваме извода си от април, „че битката за Черно море набира скорост. През следващите месеци и в средносрочна перспектива българските управляващи ще се изправят пред трудни въпроси в каква форма и степен да отговорят пред новите предизвикателства, свързани с военнополитическата сигурност и икономическата свързаност на нашата държава с черноморския регион.“

Появи се информация, че независимо от Конвенцията от Монтрьо България трябвало да осигури на съюзниците си (САЩ) дългосрочно пребиваване на чужди военни кораби, които щели да ни помагат в сферата на разузнаването и да извършват "кинетични ефекти".

Може да се прогнозира с днешна дата, че двустранните отношения между Турция и Русия скоро отново ще се затоплят, тъй като Анкара вероятно ще се придържа към досегашната си политика спрямо Русия. Това се прояви в часовете на бунта на Вагнер, когато Ердоган се обади на Путин, за да изрази открита подкрепа за руския лидер.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Проф. Даниела Бобева (икономика)

Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)

Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция)

Д-р Антон Панчев (Косово, Албания)