На кого ни оставяш, Соросе?

На кого ни оставяш, Соросе? Сиротни, захранени-недохранени, полово разбъркани, либерално зациклени? Да не кажа и анално заклещени, че бой ще ям. Да седим безпризорни и да се маем с кой пол по-напред да се идентифицираме? И докато се идентифицираме, сухи залци да преглъщаме.

Преди беше лесно. Казваш - правим, пари прим. Сега, Соросе, кой ще ни казва какво да правим? А и от къде пари? Защото и с 36 пола отпред и още толкова отзад, в пазарния свят сиренето пак е с пари. А ако няма сирене и хлебец, полът е само един – гладен. А ние, Соросе, не само на сирене сме свикнали, а и на хайверец, шампанско, пък и някое и друго уиски, дето от него не боли глава.

Соросе, моля те, като си ходиш остави ни поне една сметка, за да можем да оцелеем. Малка сметка, колкото да има да те славим. За свещичка на ден да има да ти палим. Анална свещичка, разбира се. Защото утре може отново да ти се прииска я нов пол да основеш, я права на бойловър (владеем ги новите думи) да защитиш. Хубаво е да има на кого да се облегнеш.

Организаця да имаш. Защото в такава тъмна и нелиберална държава като нашата, ако няма пари за розовото нормално, то се променя на нормално ама фатално. При това моментално. Защото, знаеш, розовото пари струва. А и гладна мечка прайд не прави.

Соросе, защо ни оставяш? Малко ли ти бяха протестите, изказванията, номинациите на какви ли не боц-петли за човеци на годината. Каквото си казал – направили сме го. Пък и знаеш - дупе даваме за единия насъщен. При това гордо го даваме. В тандем работим. Благодарение на теб е гордо, а благодарение на нас е дупе.

Соросе, тръгнеш ли си, знаеш ли колко хора изхвърчат на улицата? Колко разбити еднополови семейства ще има. А толкова зор видяхме докато съчетаем несъчетаемото. Представете си с два винта сглобка как се прави? Соросе, против природата заради теб тръгнахме, а ти ни оставяш.

Соросе, като за последно, пак да си кажем - ако имаш път насам - донеси някоя чанта с пари. Поне за малко НПО-нце. За шев пет секретарки и да има къде десетина младежа да се пипат по коленете без да ядат шамари. Защото ние дупе за даване имаме, но парите са ни малко.
Това беше и до скоро.

P.S.
Соросе, да знаеш, че само докато писах това писмо половете ни намаляха с четири. Смятай, за година ще останем само с два пола и тогава язък ни за всичко.

Коментар на Емил Йотовски за Факти.бг