Българка с обяснение защо имаме носталгия към соца

Една трета от българите предпочитат живота при Тодор Живков, отколкото този, който сега водят, сочи проучване. Това са или възрастни, или на прага на третата възраст хора, които добре помнят живота по онова време. И като се замисли човек колко си отидоха по време на прехода, недоволни от промените, извършени през него.

Социолозите и политолозите вероятно ще се опитат да замажат резултата с твърдението, че социализмът съвпадал с младостта не тези хора и понеже човек бил настроен носталгично към младите си години, затова било така. Само че имаше неща в тогавашния живот, които са неоспорими.

Имаше наистина безплатно образование, то и сега е такова уж, ама не съвсем. Имаше безплатно здравеопазване, ама наистина безплатно. И сега уж има, но на книга, особено ако търсиш ефикасни и модерни решения на здравословни проблеми. Имаше изградена система за почивка и възстановяване на хората – почивни бази, санаториуми, профилакториуми. Да, в тях нямаше лукс, но бяха общодостъпни и може със сигурност да се твърди, че по онова време почти всички ходеха на почивка поне веднъж годишно. А днес мнозина почиват в хола и пред телевизора си.

Да, никой не е забравил дивотиите на социализма, страха от вездесъщата Държавна сигурност, военната служба, задължителна за мъжете, отнемаща чудовищно дългите две години от живота на младите хора, манифестациите, партийните и профсъюзните секретари. Но за децата имаше винаги места в детските ясли и градини. Летните лагери функционираха и на смени през две седмици в тях се изреждаха срещу смешни суми да почиват подрастващите. Имаше и някакво усещане за ред и спокойствие, за разлика от днес, когато е точно обратното. Слушаме зловещи новини за насилие и престъпления по новините.

Преходът през тези тридесет години се оказа преход към един див капитализъм, в който социалните придобивки постепенно се отнемат на хората. Дори и първите демократи след 1989 г. бяха постепенно избутани и изместени от политици, неглижиращи социалната тематика и проблеми в обществото. Затова днес резултатите са такива. Не от носталгия по младостта. Затова Живков е поставен пред Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.
 
Антоанета Кирчева, Пловдив за вестник Ретро.