Как страхът от еврото бързо се изпари в Хърватия

В началото на 2023 г. Хърватия въведе еврото. Мнозина тогава се страхуваха от поскъпване и снижаване на жизнения стандарт. Но скептичните очаквания на онези, които протестираха най-шумно, не се оправдаха, пише Дойче веле.

На 1 януари 2023 година хърватите имаха двоен повод да празнуват - не само идването на Новата година, но и присъединяването към Шенгенското пространство. Най-сетне се бе открила възможността за пътувания, без да се чака на опашки за паспортен контрол. Някои коментатори дори отбелязаха, че малката държава едва в този момент е влязла реално в ЕС.

Присъединяването на Хърватия към еврозоната от същата дата обаче съвсем не бе прието така еуфорично. Хърватската куна, въведена след обявяването на независимостта през 1990-те години, бе заменена от единната европейска валута.

Страхът от еврото

"Сдържаното посрещане на еврото не бе оправдано", казва пред ДВ икономическият анализатор Горанко Физулич. „Мнозина се страхуваха от промени, от поскъпване и от това, че жизненият им стандарт ще спадне. В медиите се изписа много по този въпрос. Но тези, които разбираха какво означава въвеждането на еврото, нямаха търпение. Този акт, наред с приемането на Хърватия в Шенген, бе огромна крачка напред за страната.“

Хърватското правителство се опита своевременно да разсее страховете на населението от еврото. Още месеци преди въвеждането на единната европейска валута всички цени в магазините трябваше да бъдат посочени както в куни, така и в евро. Тази мярка остава в сила до края на 2023 година – в името на прозрачността на цените.

При това еврото в Хърватия още отпреди официалното му въвеждане беше неофициална валута. Цените в редица сектори от години се посочваха в евро – например за автомобили, недвижими имоти, наеми или строителство. Редица туристически агенции също обявяваха цените си в евро, а и голяма част от спестяванията на хърватите далеч не бяха в куни – доверието към европейската политика на парична стабилност бе по-голямо, отколкото към местната Централна банка.

Някои се възползваха

Въпреки това в първите месеци след въвеждането на еврото гражданите масово се оплакваха в медиите от поскъпването, постоянно се публикуваха касови бележки отпреди и след промяната на валутата. И действително – някои заведения определено се възползваха от обстоятелството, за да закръглят цените или осезаемо да ги увеличат.

Тестено изделие, което преди е можело да се купи за 75 цента, внезапно поскъпнало с 10 цента. На места цената на капучиното се увеличила от 1,65 на 1,80. Ценовите скокове не са големи, но става дума за нещо, което е ежедневно пред очите на хората и за немалка част от тях играе  роля и във финансов план.

Икономическият експерт Физулич, който е бивш министър на икономиката, все пак смята, че новата валута не носи вината за спада в жизнения стандарт на някои от гражданите. „Аз съм убеден, че и без еврото би се стигнало до намаляване на покупателната способност. Това засяга най-вече онези хора, чиито доходи са под средните, а те не са малко. Покрай еврото цените вероятно са се увеличили между един и два процента – но не повече.“

Ръст в цените и без еврото

Инфлацията в Хърватия за юни 2023 г. е една от най-високите в ЕС - 8,3 процента. А по равнище на доходите – средната чиста годишна заплата е от 11 000 евро – страната е в долната част на класацията. Основният проблем на Хърватия обаче не е новата валута, а голямата ножица в доходите, неизгодната икономическа структура и твърде високите държавни разходи, казва Физулич.

От една страна, ставката по ДДС в Хърватия е втора по големина в ЕС - 25 процента, което е почти колкото в Дания или Швеция. По този начин се финансира раздутият държавен апарат. От друга страна, се произвеждат твърде малко стоки за износ. По-голямата част от парите се печелят от туризма, изтъква Физулич. А в тази сфера цените се ориентират спрямо туристите от Германия, Италия или Австрия – все държави, в които хората имат значително по-висока покупателна способност. „Там, където туризмът играе важна роля, се стигна и до повишаване на цените. Но това нямаше да бъде по-различно, ако хърватската куна беше останала“, пояснява още икономическият експерт.

Историята на еврото - история на успеха

Физулич е на мнение, че присъединяването на Хърватия към еврозоната е успех: „Всеки, който има делови връзки с чужбина – както в туризма, така и в другите браншове, знае колко се пести от това, че вече не се налага обмяна на пари и съобразяване с колебанията в курса. Много по-лесно и по-изгодно е да се пътува, ако няма нужда постоянно да се обменят куни. А това е важно и психологически: вече имаш валута, която е сигурна и стабилна – няма нужда да купуваш валута за пътуванията“.

Поради това, както казва Физулич, еврото междувременно се радва на широк прием в Хърватия. „Днес почти никой не би казал, че не е трябвало да се въвежда - дори тези, които в началото шумно протестираха срещу него.“

Източник: Днес.бг