Нова вълна ректори идва в българските университети
Във висшето образование на България идва нова вълна. Близо една трета от университетите ни очакват нови ректори до края на годината, някои от тях са най-важните в страната. Това показва проверка на "Сега" на мандатите на сегашните ректори, доста от които изтичат през есента. Заедно с другите 8 висши училища, които преизбраха ректорите си или си избраха нови до 2027 г., университетите с ново управление стават около две трети от всички. С тях новият министър на образованието следва да подпише нови договори за управление, в които би могъл да зададе нови цели и задачи за изпълнение.
Ново ръководство със сигурност ще има Софийският университет – вторият 4-годишен мандат на сегашния ректор проф. Анастас Герджиков приключва през ноември 2023 г., когато се очаква нов избор, тъй като по закон на ръководни позиции в университетите могат да се избират лица за максимум два последователни мандата. Засега не е известно кой ще се кандидатира за поста му. Мандатът на ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров също приключва скоро - през декември. Той обаче има право на още 4 г. управление и е твърде вероятно да се кандидатира отново за поста.
С по един мандат, който ще приключи до броени месеци, са ректорите на още няколко университета. Сред тях са Медицинският университет-Пловдив - с ректор проф. Мариана Мурджева, Минногеоложкият университет с ректор проф. Ивайло Копрев, Националната спортна академия (проф. Николай Изов), Техническият университет - Габрово (проф. Илия Железаров), ТУ-София (проф. Иван Кралов) и Националната художествена академия (проф. Георги Янков).
Други пет висши училища ще трябва да бъдат оглавени от нови ректори до края на годината, тъй като сегашните им карат втори мандат. Това са Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Университетът по хранителни технологии в Пловдив, Шуменският университет, Русенският университет и Югозападният университет. Лесотехническият университет също ще трябва да избере нов ректор, но през 2024 г., когато изтича вторият мандат на сегашния проф. Иван Илиев.
СТАРИ И НОВИ
Осем висши училища вече проведоха избори, на част от които бяха преизбрани сегашните им ректори. През май т.г. ректорът на Пловдивския университет проф. Румен Младенов бе избран за втори мандат. За втори път бяха избрани и три дами - проф. Миглена Темелкова начело на Висшето училище по телекомуникации и пощи, проф. Сеня Терзиева - начело на Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) и проф. Ирена Петева - на Университета по библиотекознание и информационни технологии. В края на май т.г. проф. Димитър Димитров бе избран за ректор на Великотърновския университет на мястото на проф. Христо Бонджолов, чийто втори мандат изтече. През юни Общото събрание на ТУ-Варна избра проф. д-р Драгомир Пламенов за ректор на висшето училище с мандат 2023-2027 г., а наскоро университет "Асен Златаров" в Бургас избра за свой ректор проф. Христо Бозов.
ПОЛИТИКА
Изборът на нови ръководства на голяма част от университетите у нас е важен за системата на висшето образование, тъй като от ректорите в голяма степен зависи развитието ѝ в следващите 4 г., както и качеството на предлаганото обучение. С идването им на власт просветният министър трябва да сключи с тях нови 4-годишни договори за управление (въведени през 2020 г.), в които, ако прецени, да заложи нови цели и задачи за изпълнение.
От спазването на договорите зависят и бонусите на ректорите - те могат да са максимум до 36 000 лв. на година, като конкретната сума зависи от степента, до която са изпълнени заложените в договора за управление междинни целеви стойности от политиката за развитие на висшето училище през предходната година. Оценките са от 1 (няма право на бонус) до 4 (има право на бонус от 36 000 лв.). В началото на 2023 г. данни на МОН, поискани по закона за достъп до обществена информация от "Офнюз", показаха, че всички университети са получили сходни оценки - между 3.53 до 4, независимо че някои от тях имат ниски показатели по отношение на качеството на обучението, безработицата и доходите в рейтинговата система. Единствено висшето строително училище "Л. Каравелов" е получило оценка 2.86, заради което и ректорът му е получил по-малък годишен бонус от 16 000 лв., докато останалите - между 27 000 лв. и 36 000 лв.
ВРАТИЧКИ
С промени в закона за висше образование през 2020 г. бе въведено ограничение за възрастта на ректорите - до 65 г. Бе записано и че на ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст. С преходните разпоредби обаче бяха дадени реверанси към заварените случаи – бе разрешено мандатите на тези, които вече заемат ръководни длъжности (ректор, декан, директор на департамент, ръководител катедра и др.), да не се прекратяват предсрочно при навършване на 65 г., а да се довършват. Освен това бе разрешено по решение на Академичния съвет трудовите договори на ректорите при навършване на въпросната възраст да бъдат удължени с 3 г., като правоотоношенията им се уреждат в срочен договор (макар на такъв да могат да са само преподавателите, не и ректорите). Така много ректори се възползват от тези изключения и са на постовете си, въпреки че са на повече от 65 г.
Ректорът на ЮЗУ проф. Борислав Юруков скоро ще навърши 69 г., като избирането му за втори мандат през 2019 г., когато той бе навършил 65 г., бе оспорено от негови колеги. Съдът обаче постанови, че възрастовото ограничение е въведено в закона след преизбирането му. Ректорът на УАСГ проф. Иван Марков също вече е навършил 65 г., но бе преизбран през 2019 г., когато нямаше законово ограничение. Ректорът на Лесотехническия университет проф. Иван Илиев също наскоро навърши 65 г., но мандатът му официално приключва януари 2024 г.
Припомняме и друг скандален казус - през май Тракийският университет в Стара Загора избра предсрочно досегашния ректор проф. Добри Ярков за нов 4-годишен мандат. Управлението му трябваше да приключи през ноември 2023 г., но тогава той вече нямаше да може да се кандидатира за нов мандат, тъй като щеше да е навършил 63 г., т.е. нямаше да може да изпълни 1/2 от мандата си до навършване на 65 г. Преподаватели алармираха, че това противоречи на закона за висше образование, но от МОН останаха безучастни. Имаше очаквания служебният министър проф. Сашо Пенов да не утвърди политика за развитие на висшето училище като начин да оспори избора, тъй като ректорът дори не бе представил отчет за изпълнението на предишния си договор. От сайта на МОН обаче става ясно, че той е утвърдил такава през април.