Кои цени ще се променят най-бързо след приемането на еврото

Присъединяването на България към Еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика - валутният борд в страната се възприема като надежден и разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Това са изводите в анализ, посветен на икономическите ефекти от присъединяването на България към Еврозоната на Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов, членове на Съвета за икономически анализи.

С оглед на документираното от изследователите еднократно първоначално увеличение на ценовите нива при услугите, както и на възприятията за инфлация, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.

Икономистите обаче предупреждават, че има риск от нестабилност на капиталовите потоци и кредитни бумове, и макар ограничен, трябва да бъде наблюдаван, като при нужда да се приложат подходящи политики. Прогнозата на икономистите е, че присъединяването към Еврозоната би имало ограничено въздействие върху лихвените проценти Ефектът от присъединяването към Еврозоната върху инфлацията определено е основната тревога на голяма част от обществеността в България.

Консенсусът в академичните изследвания по отношение на инфлационните ефекти при създаването на Еврозоната е, че въвеждането на еврото до голяма степен не е довело до общи инфлационни ефекти, пише Bloomberg TV Bulgaria.

От друга страна, при някои продуктови групи като услугите (напр. ресторантьорство) има по-големи еднократни увеличения на ценовото равнище. Също така по време на въвеждането на еврото има значителна разлика между обективната инфлация и възприятията за инфлация.

Например в Германия възприятията за инфлация са четири пъти по-високи от официално измерената инфлация, коментират от Съвета за икономически анализи. Една от причините за увеличението на цените на услугите е, че те се променят по-рядко, отколкото например на стоките.

Очаква се, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите (напр. туризъм), но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени позиции във веригите на ЕС.