В песента, с която спечелихме „Бургас и морето“, има магия

Когато ни извикаха на сцената, за да ни наградят, бях като в просъница. Всички образи бяха и реални, и холограмни. Беше по-светло от любов, а тази светлина замайва. Това сподели в интервю за Флагман.БГ обичаната айтоска поетеса и бард Татяна Йотова, която е автор на текста на „Бургаско море“ - песента, която спечели наградата на публиката на „Бургас и морето“.

-За втори път печелите наградата на публиката на „Бургас и морето“. През лятото на 2019-та споделихте, че почти на шега, но явно по план на съдбата, певецът Александър Томов ви е открил в мрежата и след като станал фен на вашата изпята поезия, ви е предложил да напишете текст по музиката на Мартин Антонов. Така се ражда хитът ви „Мечтай, море“. А кой кого вдъхнови за „Бургаско море“, с която освен сърцата на меломаните, спечелихте и трета награда на журито?
 
-С обичания композитор Хайгашод Агасян (б.а. автор на музиката на „Бургаско море“) ни свързва дългогодишно творческо приятелство. Създали сме десетки любими песни за децата. И не само. Стиховете на тази песен са в книгата ми „Кафето предстои“. Аз обожавам Бургас, с неговата динамика на духа, морето му сякаш е с вълни от поезия, нещо съвършено интимно, а в същото време – безкрайно разгърдено като лакома книга – витае из уличките и булевардите му. Хайго хареса доста отдавна този текст – преди около 7-8 години – и пожела да направим нещо за „Бургас и морето“. Аз все го питах „Какво става, Хайго, има ли песен?“ И той обещаваше: „Ще стане, ще стане! Чакам по-вълнуващо осенение“. По едно време – забравих за всичко. И така…, докато миналото лято, в септемврийски ден, се обади, че ми е пратил демо запис на песен. Спомням си, че бях с приятели в Поморие, когато чухме за първи път хубавото „парче“ с неговия глас и пианото, очаровани, слушахме песента до премала. По-късно стана ясно, че вдъхновението дошло при Хайго тъкмо в Поморие. После – разбрахме, че „Бургаско море“ е одобрена за финалист (б.а. на „Бургас и морето“). Атанаска Тенева и Сонай Юсеин намериха най-артистичния подход към изпълнението на тази песен – раздадоха се, дообогатиха моето вживяно в стиха чувство със своите млади възхитителни трептения и ефирния мизансцен. Оттук нататък съдбата на песента беше в други ръце. 

Звезди от „Гласът на България“ обраха наградите на „Бургас и морето“

- Какво почувствахте, когато под бурните аплодисменти на публиката, излязохте на сцената и кметът Димитър Николов ви награди?

-Тъй като наградата на вестник „Черноморски фар“ бе съобщена първа, качването ми на сцената дойде „като гръм от ясно небе“, просто бях скована, в просъница. Всички образи бяха и реални, и холограмни. Беше по-светло от любов, а тази светлина замайва. Просто физически. Прегръдката на кмета Димитър Николов беше искрена, сърдечна, „музикалният“ съпровод от аплодисменти сякаш обгръщаше авторите и изпълнителите на песента до някакво свято място и беше доста страшно и отговорно. Доста дълго след концерта стоях безмълвна и не можех да повярвам, дори когато поздравленията валяха отвсякъде. Благодаря, благодаря на господин Николов, когото уважавам като съвременен строител на Бургас, че ни поднесе тази Голяма награда!

-А какво ви казаха Сони и Нани след триумфа?

-Не познавах тези талантливи деца. Първата ни жива среща беше пред гримьорната на сцената на Летния театър. Аз ги потърсих, за да им пожелая успех и да ги прегърна за отскок. Те излъчваха просто хармония! В морскосини костюми, харизматични, дружелюбни, сетивни, благодарни. Прегръдката беше по-скоро мълчалива родост от срещата ни и послание за успех. След награждаването имахме възможност да говорим за много неща. Разбрах, че всеки е поел по свой житейски път, че са се запознали в Бургас, че пеят от пет години заедно и ще продължат. Сонай е изключително любознателен, бягащ от повърхността, сподели, че в песента има „магия“, все едно е за тях написана и разказва тяхната история. Насето е с топло, приветливо лице, тя не можеше още да се опомни за тази награда. Благодариха още веднъж, че нашите с Хайго стихове и мелодия са ги избрали.
 
-Освен като поет, сте известна и като бард, драматург. Вашите ученици от СУ "Христо Ботев" в Айтос има защо да се гордеят с постиженията ви. Ще ви видим ли праз август отново на Летните празници на изпятата поезия „Солени ветрове“ в Бургас?

-Бард – в известен смисъл – да, драматург… едва ли мога да се нарека. Защото драматургът е друго тесто човек. Но, да, има опит с моите актьори от СУ „Христо Ботев“, Айтос, с които сме посветили много дни и нощи труд, усилия, сърца, за да бъдем на сцените на различни фестивали на ниво, сред лауреатите и любимците на публиката и журито. Спомените се изсипват необуздано и като се замисля, се натъжавам. „Солените ветрове“ през август ще ме „отупат“ от носталгията, може да е за кратко, но друго си е бургаският вятър да те завърти и да поразреди тъгата, самотността, да разхвърли из гребените на вълните натрупани горчилки и безнадежности и да ги придънù завинаги.