Колко пари са нужни за издръжката на едно тричленно семейство

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за един човек, сам живеещ и работещ, е 1402,25 лева, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров. 2524,05 лева струва общата издръжка на тричленно семейство – двама работещи възрастни и едно дете до 14 години. Доходът, необходим за издръжката на живота, нараства с 0,6% на тримесечна база и с 10,6% на годишна база, отчете Димитров. Той каза, че необходимият доход за храна е 557,38 лева за един работещ, което представлява 39,8% от общия разход.

Намаление на цените се наблюдава при яйцата – с 6,5% на тримесечна база, но ръстът на годишна база е 45,9%, затова и не се усеща осезаемо поевтиняването им, коментираха от КНСБ. При млякото и млечните продукти има спад на цените с 0,4%, но за година нарастването е с 25,5%. Слънчогледовото олио бележи намаление с 8,2% за тримесечие, а на годишна база намалението е около 25%.

При нехранителните стоки има ръст на цените с 0,3%, а на годишна база – със 7,8%. При топлоенергията ръстът на цените е с 39% на годишна база. Нарастване има в здравеопазването – с 10,2%, при лекарствата е с 18% на годишна база. При транспорта се наблюдава намаление на цената с 2,2%, отчетоха от КНСБ.

Малката потребителска кошница е „пораснала“ с 20 лева за една година – от 90 лева сега става 109 лева. Това значи, че издръжката за живот е нараснала с близо 11%, информираха от синдиката. Цените продължават да растат и запазват изключително високи равнища спрямо нашите доходи, съобщи президентът на КНСБ. Той даде пример с цената на свинското месо без кост, която расте най-много – с 60%. Над 80% от свинското у нас е внос, предимно от Дания. Яйцата също държат рекорди, както и доматите, краставиците, ябълките. Единствено при горивата има спад от близо 25%, отчете Димитров.

Той обобщи, че се констатира задържане на общите ценови нива за издръжката на живот, но продължава ограниченото потребление на много от стоките и услугите. Почти 45% от българите са в риск от бедност и не могат да си позволят нормална храна, съобщи Димитров. Той каза още, че макар и инфлацията да намалява, издръжката на живот продължава да расте заради цените на храните, при които продължава да има съмнение за спекула и картели.

КНСБ настоява за промени на Закона за държавния бюджет за 2023 г. с нови 305 млн. лева за гарантиране на допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор, които да компенсират натрупаната кумулативна инфлация от януари 2021 до май 2023 г. КНСБ иска минимален ръст от 10% на всички заплати, както и въвеждане на необлагаем минимум и връщане на 20% ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги.

Според Димитров е несъстоятелно твърдението на финансовия министър, че получилите 10% увеличение на заплатите през миналата година в публичния сектор нямат право на такова. Причината според Димитров е, че ако лице, заето в публичния сектор, не е получило необходимото увеличение за последните две години и половина, откогато има такава висока инфлация, всъщност то е „на минус“. Тоест трябва да се гледа целият период от началото на нарастване на инфлацията, а не само нарастването на заплатите през миналата година, обясни президентът на КНСБ.