Историята на култовия трабант
Когато бях малка, някой ме излъга, че Trabant е направен от картон. Не съм единствената, която е вярвала в този мит. Автомобилът действително е рекордно лек - между 600 и 700 килограма, но не е от картон, а от дуропласт, пресована смола, подсилена с памучни нишки.
Идеята зад Trabant е същата, каквато се крие зад много от останалите коли, произведени през 50-те и 60-те в Източния блок - да е евтина, да е лесна за производство и все пак да успява да придвижва пътниците си от точка А до точка Б.
Съвсем логично, при подобно начинание неща като комфорт и иновации остават на заден план.
"Тази кола е с размерите на маса за хранене, има багажник, колкото на спортна кола, печели златен медал по замърсяване на околната среда и е удобна, колкото средна седалка в самолет", шегуват се жителите на ГДР. Именно там се прави Trabant - в Цвикау, Саксония.
Първият модел от Trabant, което на немски означава "спътник/компаньон", слиза от поточните линии през 1957 г. Вдъхновен е от компактните модели на Renault, само че те са с четиритактови двигатели, докато на немската компания средствата стигат само за двутактов двигател.
По това време изработката от дуропласт също се брои за находчива идея, както и предното задвижване.
Максималната скорост, която Trabant обаче успява да постигне, е около 100 км/час. Дан Нийл от Time Magazine описва, че през това време автомобилът дими "като запалена петролна рафинерия".
Trabant няма елементарни екстри като тахометър, предпазни колани, мигачи и индикатор за изгореното гориво. До последния образец от колата това остава непроменено.
Друг проблем се оказва, че въпреки размерите си и евтината изработка, за източногерманците автомобилът никак не е евтин. Той струва около 7500 тогавашни германски марки, докато средният доход в ГДР на месец е около 560 марки. Освен това се изисква и предплащане.
Заради дефицита на автомобили Trabant всъщност става още по-скъп, когато се продава втора ръка, и някои екземпляри се търгуват за два пъти повече пари, отколкото чисто нови.
Защо се получава този феномен? Защото потребителите нямат избор. Другата източнонемска легенда - Wartburg - може и да е по-мощен, по-красив и по-удобен, но е непосилно скъп за обикновените купувачи и цената му спокойно стига 23 хил. марки. Затова последният е предназначен предимно за партийните величия.
И още нещо - в Източния блок човек не може просто да отиде до магазина и да си тръгне с нова кола.
Средният период, за който се чака за нов Trabant, е 10 години. В някои случаи - дори повече в зависимост от модификацията на автомобила.
Въпреки че падането на Берлинската стена слага край на производството на колата, тя до голяма степен става и символ на промените от края на 80-те. Именно върволица Trabant-и преминава през сринатата стена от Източен към Западен Берлин, за да символизира края на една ера.
От автомобила са произведени малко под 3 млн. бройки, които в първите години от 90-те се продават за "жълти стотинки". Потребителите са жадни за западни коли и с лека ръка изоставят дуропластовите си трабантчета, като някои дори ги зарязват на корозията.
Както обаче много други образци на Източния блок, така и този постепенно се превръща в колекционерска находка.
Във Велико Търново всяка година се провежда "Трабант фест", като тази година там бяха показани над сто модела Trabant. Ентусиасти показват впечатляващи образци от марката, като някои от тях са с оригиналния си двигател и интериор.
Други са изтърбушени и е запазен само емблематичният им външен вид, а под капака е настанен мощен двигател.
В българските сайтове за употребявани автомобили пък има Trabant-и, които достигат до 15 хил. лева заради реставрациите си и запазеното си състояние.
Източник: webcafe.bg
рабанта навремето струваше около 5 хиляди Западногермански марки ! Я си представи сега за около 5 хиляди лева да си купиш чисто нова кола , която е почти идеална за града и с която няма да имаш никакви ядове поне следващите 10 - 15 години ??? Лично аз веднага бих си купил , а климатика все пак се ползва максимум 3 месеца в годината ... Не е болка за умирачка ! Що се отнася до екологията - никой не може да ме убеди , че днес дишаме по-чист въздух от златното време на Бай Тошо , когато имаше Трабанти и Варбурзи в изобилие ...
Е , налагаше се да се поизцапаш понякога , но това си беше част от чара на машината .
И повярвайте ми - Трабанта си ИМАШЕ съвсем пълноценни МИГАЧИ ! Че даже и аварийни такива ( нещо което четиритактовият Москвич например НЯМАШЕ ) ! Така , че НЕ им вЕрвайте чак толкова как са го описали. Има и още нещо . Средният разход на гориво беше между 5 и 6 литра на 100 километра . Нещо напълно непостижимо за повечето соц. марки , а и за доста Западни такива за онова време .
А що се отнася до поддръжката - Трабанта можеше да бъде поддържан буквално с една шепа стотинки на месец. Лично аз , не знам някога в света да е правена кола с толкова лесна ремонтопригодност . Почти всичко можеше да си направиш сам , при това БЕЗ да имаш кой знае какви технически умения и без да ти е необходимо скъпо сервизно оборудване .
И сега накрая ще Ви издам една малка тайна - Ако Трабанта в автентичния си вид ПАК започне да се произвежда - със сигурност ще се купува като топъл хляб . А единствената причина това да не се случва се казва Еколкогия , и по-точно едни Зелени Евродегенерати !