10 храни, които ядете всеки ден, но не са това, за което ги мислите

Свсички органични и натурални опции в хранителния магазин в днешно време вероятно си мислите, че знаете какво има в пазарската ви количка. Но познайте какво? Някои от нещата там със сигурност не са това, за което ги мислите.

Може да е всичко – от евтина риба, представена като по-скъп вид, до разреждане на някои течни продукти. Наистина стряскащото е, че някои от тези подли търговски практики, за които дори не подозираме, могат да ни разболеят сериозно.

Ето 10 неща, които ядете всеки ден, и за които не подозирате, че може да са фалшиви:

Екстра върджин зехтин

Повечето бутилки с екстра върджин зехтин са фалшификати и това е голям проблем, защото често на мястото на полезните вещества са потенциално опасни заместители.

Това е една от най-широко разпространените фалшиви храни в света, достигаща в домашните ни кухни, в ресторанти и супермаркети и не е непозната за правителствените агенции, за които се предполага, че наблюдават хранителните доставки.

Вместо да използват чисти съставки, пълни със здравословни мазнини, производителите често разреждат продукта с по-евтини масла като фъстъчено и соево. Това е проблематично, защото и двете могат да причинят тежки алергични реакции за някой, който не предполага, че в бутилката със зехтин може да има нещо такова. 

Суши

Обичате да си похапвате суши с риба тон? Вероятно в него изобщо няма риба тон. Проучване, направено от нестопанската организация за опазване на морската среда Oceana, която взима проби от суши ресторанти в Ню Йорк, установява, че 94% от тях сервират съвсем друга риба. 

Вашите шансове да ви сервират истинска риба тон в ресторант са почти същите като да уцелите нула/двойна нула на рулетка във Вегас, което ще рече, че не са добри. Вместо риба тон вероятно ядете есколар, което е смущаващо, тъй като е известно, че този вид риба причинява диария в продължение на дни.

Пармезан

Истинският пармезан е скъп деликатес от Парма, Италия. Продуктите, етикетирани като "100 процента пармезан", често са смесени с по-евтино сирене или дори ... дървесна маса. Трябва да потърсите печат „Произведено в Италия“, ако искате истинския продукт.

Мед

В момента няма стандарти, определящи какво всъщност се квалифицира като "мед" и какво не. Странно, нали? Така че в супермаркета често може да попаднете на мед, разреден с евтини подсладители като царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза или незаконни антибиотици. За производителите няма никакво наказание за това, че са ни измамили.

Смляно кафе

Смляното кафе често се смесва с по-евтини вещества – клонки, печена царевица, смлян печен ечемик и дори печен смлян пергамент. Подправянето е по-разпространено при инстантното кафе на прах, където откритите вещества включват цикория, зърнени култури, карамел, пергамент, нишесте, малц и смокини.

По-безопасно, макар и не толкова удобно, е просто да си купите кафемелачка, за да можете сами да си мелите кафето.

Чай

Да, и чаят не е съвсем безопасен. Някои производители добавят дървени стърготини и листа от други растения, за да направят чайовете им по-трайни.

Сухи подправки

Куркума? Установено е, че съдържа царевица. Индийско орехче? Понякога се смесва с черен пипер, което е по-евтино. Риган? Всъщност може да съдържа намачкани плевели. Вкусно!

Плодови сокове

Това е една категория продукти, при която трябва да четете етикета всеки път. Производителите не са задължени да посочват процента на всяка съставка върху опаковката, а ябълковият сок е много по-евтин от сокове от нар или боровинки например. Така че производителите понякога разреждат соковете си с много ябълки. И ако си мислите: „Е, страхотно, така или иначе харесвам ябълков сок, просто ще го купя“– отново ще сбъркате. Дори ако ябълковият сок, който купувате, е истински ябълков сок, пак може да не искате да го пиете. Голяма част от него е направен от произведен в Китай концентрат, за който многократно е установено, че съдържа забранени пестициди и други химикали.

Масло от трюфели

Лоши новини за любителите на маслото от трюфели. Вие всъщност ядете химикали, създадени да имат вкус на трюфели. Истинското трюфелово масло е прекалено скъпо, за да е достъпно за повечето ресторанти или домакинства.

Повечето готвачи са напълно наясно, че това, което ресторанта продава, не е масло от ценната гъба, а по-скоро евтин химически коктейл, направен в лаборатория. Истината за трюфеловото масло, макар и пазена в тайна от потребителите, е добре известна в ресторантьорския бизнес.