Заболяванията на щитовидната жлеза- ендемични за Балканския полуостров
Заболяванията на щитовидната жлеза са ендемични за Балканския полуостров, което означава, че в нашия район те се срещат по-често отколкото на други места по света. Любопитен факт е, че латинското название на увеличения размер на жлезата е Struma, поради масовия характер на заболяването по поречието на р. Струма. От различни форми на заболяване на щитовидната жлеза в България страдат над 1 000 000 души. От заболяването по-често страдат жени – 80% от болните. Възрастта на пациентите значително се снижава. Това изисква у нас да се провежда както засилена профилактика, така и правилно индивидуализирано лечение на пациенти с това заболяване.
Преди години ендемичният характер на заболяването се свързваше с йодния недоимък в храната и питейната вода, което е характерно за всички планински райони. По тази причина се поставяше йод в готварската сол, с което този недостиг в голяма степен се компенсираше . Понастоящем водещи за развитието на заболяванията на щитовидната жлеза са автоимунни процеси, които нарушават правилното й функциониране. Болестите на тялото са болести и на душата. Автоимунните заболявания са един вид вик за помощ. Според Източната медицина гърлената чакра отговаря за комуникацията, изразяването на чувствата и емоциите. Не се оспорва фактът, че заболяванията на щитовидната жлеза имат психологически причини. Веднъж разстроена ендокринната система произвежда психични симптоми и обратно- психичните симптоми засилват ендокринните нарушения. Разстроената психика предизвиква объркване на хормонално ниво и от там страдание на щитовидната жлеза , която е „диригентът”на хормоните.
Нарушенията във функциите на щитовидната жлеза са двупосочни – към засилване или към отслабване на секрецията на жлезата, могат и да преминават едно в друго. Научни изследвания показват , че заболяванията на щитовидната жлеза всъщност най-вероятно са резултат от неразрешени емоционални конфликти, социални обстоятелства, остър или хроничен стрес.
При повишено отделяне на специфичния хормон /хипертиреоидизъм/ телесните симптоми се проявяват със сърцебиене, косопад, мускулни крампи, повишена потливост, повишен апетит, промени в месечния цикъл при жените и нарушена еректилна способност при мъжете. Нерядко пациентите се насочват към психиатър тъй като водещи прояви може да са промените в психиката на пациентите: силна тревожност, напрежение, емоционална нестабилност, раздразнителност, нарушена кончцентрация, панически атаки, тъга, депресия, безсъние. В тежки случаи може да се стигне до шизофренни състояния, поради загуба на чувство за реалност, халюцинации и дори делир.
Понижената функция на жлезата /хипотиреоидизъм/ се проявява с покачване на теглото, отпадналост, суха, лющеща се кожа, мускулна слабост, оточност на меките тъкани, нарушения в месечния цикъл и понижена сексуална активност. И при тези болни основните прояви може да са психични нарушения : апатия, забавена мисловна дейност, влошена памет, загуба на жизненост , психози, стига се до деменция и параноидни състояния. Недостигът на тиреоиден хормон прави забеменяването и износването на плода невъзможно. Промените на функцията могат да се развият при нормални или увеличени размери на жлезата, както и на фона на възловидни образувания.
Лечението на заболяванията на щитовидната жлеза се осъществява от специалисти по ендокринология. Те провеждат редица изследвания с които уточняват вида и тежестта на нарушенията. След поставяне на диагнозата се назначава лечение с подходящи медикаменти. При неповлияване на симптоматиката пациентът трябва да се обсъди с хирург, с оглед възможностите за оперативно лечение. Забавянето на оперативната интервенция я прави по-трудна и с по- малък положителен резутат.
При откриване на „възли” в щитовидната жлеза е необходимо тяхното проследяване и биопсиране. Част от тях, за съжаление, се оказват със злокачествен характер, което налага оперативното отстраняване на цялата жлеза. Доброкачествените възли могат да се проследяват или да се оперират, което се преценява съвместно от ендокринолог и хирург.
Навременната и точна диагностика на причините за психичните промени са от огромно значение, затова психолозите и психотерапевтите трябва да обръщат внимание и да препоръчват изследване на щитовидната жлеза. Практиката показва, че паралелното лечение – телесно и психично дава отлични резултати.
Университетска болница „Дева Мария” гр. Бургас предлага идеални условия за провеждане на качествена профилактика и лечение на болестите на щитовидната жлеза. Болницата разполага с най- съвременна апаратура и специалисти хирурзи, които са водещи в тази област и имат дългогодишен опит- доц. д-р Таньо Сечанов, доц. д-р Румен Филипов, д-р Анчо Димитров. На разположение на пациентите е и психолог Тоня Филипова, която успешно съдейства за постигане на цялостното лечение на болните.