ИК – между правата на жените, децата, ранното сексуално обучение и бежанците

Мнозинството в Европейския парламент вчера подкрепи въвеждането в ЕС на Истанбулската конвенция. Предвижда се евродепутатите да гласуват и решение, с което да дадат възможност на Съвета на ЕС да предприеме съответните стъпки с квалифицирано мнозинство.

„ЕС е съюз на равенството, където всеки би трябвало да живее без насилие“, заяви пред евродепутатите еврокомисарят по въпросите на равенството Хелена Дали, като добави, че Европейската комисия приветства въвеждането на Истанбулската конвенция. Според Дали, защитата на жените днес не е еднаква навсякъде в ЕС, а Конвенцията въвежда общи правила.

Само две от групите в ЕП се противопоставиха. От партията на европейските консерватори и реформатори заявиха, че с въвеждането на конвенцията от ЕС се извиват ръцете на държавите, които не са ратифицирали документа заради несъответствие с техните конституции, добавяйки, че „суверенните държави трябва да ратифицират международни документи, а не ЕС”. А групата „Идентичност и демокрация“ предупреди, че с предстоящите действия се засяга суверенитетът на държавите от ЕС, допълвайки, че насилниците над жени обикновено „са внесени“ в ЕС, затова държавите трябва да запазят правото си да поддържат границите затворени.

Още на 15 февруари 2023 г. пленарната сесия на ЕП прие резолюция, с която призова Съвета да осигури бързо и пълно присъединяване към „Истанбулската конвенция“ без по-нататъшно забавяне. Депутатите осъдиха и „враждебната реакция срещу равенството между половете, правата на жените и Истанбулската конвенция”, размахвайки пръст на Полша, където правителството иска да се оттегли от Конвенцията и въведе фактическа забрана на абортите. Сред другите непослушни се нареждаме и ние, редом с Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия.

Какво следва?

„Присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция не освобождава държавите членки от задължението да я ратифицират сами”, заявиха многократно евродепутатите, като призоваха въпросните държави, сред които и нашата, да ратифицират конвенцията незабавно.

Големият въпрос е дали и какви санкции ще има за „лошите”, които отказват да потъпчат законодателствата в страните си. Към този момент реакциите са предпазливи, защото евроскептицизмът сред много от страните, особено сред по-новите членки на ЕС, отдавна се усилва, а вероятни рестрикции допълнително ще увеличат това недоверие към европейските институции. Но истината е, че е въпрос на време да последват и санкции срещу „лошите”, към които се числим и ние.

Нашето законодателство

Да припомним, че още през 2018 г. българският Конституционен съд прие, че ИК застъпва правни концепции, свързани с понятието "пол", които са несъвместими с основни принципи на Конституцията. Обаче "Член 216, алинея 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че споразуменията, сключени от Съюза, са задължителни за неговите институции и държави членки“, изтъкнаха от Комисията.  През 2021г. Конституционният ни съд излезе и с решение, че „Понятието „пол“ като обуславящо личния и семейния статус на гражданите има само биологично съдържание”, като на практика това означава, че държавата не е длъжна да признава самоопределяне на лица към пол, различен от мъж и жена.

Тогава конституционните съдии бяха сезирани от Гражданската колегия на Върховния касационен съд с искане за тълкуване на конституцията. Тя поиска това, защото от своя страна трябваше да излезе със задължително за всички съдилища тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност. ВКС поиска от Конституционния съд да даде обяснение на понятието "пол", включително дали то има самостоятелно психологическо или социално изражение, различно от биологичното.

Решението им тогава се основа и на писмените становища на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, които също подкрепиха разбирането за конституционното понятие „пол“ като биологичен пол, детерминиран по рождение и основаващ се на половата бинарност - т.е. на съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности.

Според писмените становища на Светия синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и Католическата църква в България, биологичният пол, съобразно който хората се делят на мъже и жени, е естествено заложен в природата на човека, което се обосновава с написаното в Светото писание. На противоположната позиция застанаха различни НПО-та, сред които и БХК, според които България е „обвързана да зачете правните последици от самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния”. Интересното е, че тогава канчето ни набиха и от Международнате асоциация на гейовете и лесбийките – ILGA, която пък от своя страна има доста има интересна история, включително и в дългогодишното си сътрудничество с педофилската организация NАMBLA (тук съм писала по-подробно по темата).

Tа, според ILGA, „България е задължена да предвиди проста и достъпна административна процедура за промяна на гражданското състояние по отношение на половата идентичност, която да е в съответствие с Пакта”.

През февруари тази година Върховният касационен съд (ВКС) отряза и възможността транссексуалните да променят юридически пола си, опирайки се на решението на Конституционния съд от 2021г., според което понятието „пол“ следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.

Какъв е проблемът с ИК?

Най-големите апологети на Конвенцията непрекъснато скачат, че в нея няма нищо притеснително и всички, които твърдят нещо друго, лъжат или нарочно създават паника. Да, ама... Ето само няколко ключови абзаца, които е добре всеки да прочете и сам да си отговори на въпроса кой всъщност лъже.

Да започнем с това, че сред целите на Конвенцията, освен защитата на жените от насилие, са:

1. Задължително изучаване в училищата на въпроси като "нестереотипни роли на пола" (чл. 14);
2. Предоставяне на статут на "бежанец", "основано на пола", без право на връщане (чл. 60);

Както и:

Глава I. Член 3. Подточка В: "„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;"

Глава I. Член 4. Точка 3: "Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол...”

Глава VII. Член 60. Точка 3: "Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за разработване на отчитащи особеностите на пола процедури за приемане и служби за подкрепа на лицата, търсещи убежище, както и на насоки, свързани с пола и процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола, включително определяне на статут на бежанец и заявление за международна закрила."

Глава VII. Член 61 - Принцип за забрана на връщането: "Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за спазване на принципа за забрана на връщането в съответствие със съществуващите задължения съгласно международното право."

Става ясно, че при по-детайлен прочит, между многобройните текстове, които наистина предлагат всеобхватни различни мерки за защита и превенция от насилие във всичките му форми, се вмъква и понятието "социален пол" („gender“), различен от биологичния пол  („sex”), а въпросните индивиди трябва да бъдат третирани еднакво с индивидите на биологичния пол - мъже жени, и да имат същите права като тях в защита от насилие и дискриминация.

Сами виждате, че нееднократно се намесват и бежанците, както и принципът на „забрана на връщането”, което по никакъв начин не касае единствено насилието над жени.

По какъв друг начин да си обясним и ЛГБТИ НПО-тата, които непрекъснато апологетстват за ратифицирането на ИК. Нали Конвенцията няма нищо общо с гейове, лесбийки и трето, пето и десето полови, м?

Децата

Тук стигаме до големия проблем за нас. Тъй като в Българската Конституция не съществува понятието "социален пол" („gender“), различен от биологичния пол  („sex”), ратифицирането на Конвенцията неминуемо ще доведе до изискването за промяна на Основния закон на България. Вече нееднократно различни политици намекват, някои директно заявяват, че се нуждаем от нова Контитуция, защото много от текстовете с настоящата ни, била остарели.

Така, така...

Факт е, че и външният натиск срещу страната ни се усилва. Още през 2020г. покрай рeзoлюциятa в Eврoпeйcкия пaрлaмeнт, внесена от българските евродепутати Eлeнa Йoнчeвa и Рaдaн Кънeв, документ, уж касаещ единствено върховенството на правото, се намеси и ИК, като документът настояваше бългaрcкитe влacти дa нaпрaвят нeoбхoдимoтo дa бъдe рaтифицирaнa Иcтaнбулcкaтa кoнвeнция, въпрeки рeшeниeтo нa Кoнcтитуциoнния cъд, както и дa се признaят eднoпoлoвитe брaкoвe.  През 2021г. беше приета друга резолюция, която настояваше да се премахнат всички пречки, с които се „сблъскват ЛГБТИК лицата при упражняването на основните им права” Тогава Европейският парламент дори призова за по-нататъшни действия от страна на ЕС (процедури за установяване на нарушения, съдебни мерки и бюджетни инструменти) срещу страните, които отказват да зачитат тези права.

Самата Корнелия Нинова нееднократно е подчертвала, че е подложена на огромен натиска от страна на Партията на европейските социалисти, към чието семейство се числят и БСП. Не е тайна, че и ГЕРБ имаха доста противоречиво и променливо мнение по темата, защото също са подложени на натиск от страна на партията, към която са в ЕП – ЕНП.

Но да се върнем отново на Конституцията ни. На този етап, поне с оглед на нестабилната политическа обстановка в страната и невъзможността да бъде излъчен стабилен кабинет, това изглежда по-скоро далечен и маловажен проблем. Надали, успокояват се някои, това ще е приоритетно за което и да е правителство, при положение, че пред страната ни стоят за решаване далеч по важни проблеми. Това е така, разбира се, но много зависи от облика на вероятното нова правителство. Както знаем, най-големите радетели за приемането на ИК са ДБ, съответно и ПП.

И попаднали във водовъртежа на витиеватите текстове, политическите игри, документите и тълкуванията, забравяме най-важното – децата. Сам по себе си, документ като Истанбулската конвенция не би трябвало и не би могъл да промени съществено нагласите в страната ни, нито да предизвика сериозни трудове. Проблемът е, че този документ е само част от веригата, която напълно съзнателно цели ранното сексуализиране на подрастващите. Започвайки от т.нар. Прайд, на който миналата година имаше и „детска сцена”, минавайки през различните книги („Мравин”) и филми („Змия”), които напоследък все по-масово нахлуват в пространството, да не забравяме и непрекъснато увеличващите се НПО-та, сред чиито цели е и ранното сексуално обучение на децата. И т.н., и т.н.

Просто децата са най-лесни за индоктриниране, но директно не може да се протегне ръка към тях, тече постепенен процес, включващ пришиването на заинтересованите към различни безспорно правдиви каузи – например ненасилието над жени.

Всъщност е елементарно – ако Конвенцията включваше само насилието срещу жени, съответно срещу биологичния пол, нямаше да има хора, които да възразят.

Въвеждането на нюанси, на думата джендър, на социална характеристика на жените, явно говори за други цели, сред които внушението, че полът е въпрос на избор, а не генетична даденост.