Имат ли право общините да влизат в ролята на КАТ и да ни глобяват за превишена скорост
Предложението общинските камери за видеонаблюдение да се използват при глобяване на шофьори за различни нарушения по пътя не е правилно и няма да доведе до търсения ефект. Такова е на кратко становището на Института за пътна безопасност (ИПБ) по отношение на идеята за промени в Закона за движение по пътищата, внесена за разглеждане от ГЕРБ преди дни. От ИПБ са категорични – това е пример за поредните „кръпки на парче”, особено в годината на местните избори, използва се за политически пиар, а причините, поради които този законопроект не трябва да се приема, са няколко и всяка една от тях е достатъчно основателна за гласуването „против”.
В общи линии предложението е оформено по следния начин: Общинските системи за видеонаблюдение да се използват при установяване на нарушители, като 70% от размера на глобите да влизат в общинския бюджет директно, а останалите 30% - в държавната хазна. По този начин всичките 265 общини в България на практика ще влизат в ролята на КАТ, а натрупаните средства преминават директно като приход за финансовото перо за следващата година. Дали новите готвени разпоредби ще постигнат търсената цел? По-скоро не.
Предложение: Общините да глобяват чрез камери на пътя
Първата причина, отчитат от Института за пътна безопасност, е че по този начин се създава финансова изгода за общините. По своята същност контролната дейност не бива и не е правилно да води до приходи за бюджета на съответния контролен орган, тъй като това създава предпоставка за конфликт на интереси и по-лошото – генериране на корупционен натиск. Към момента издаваните от МВР електронни фишове се отчитат като приход на Фонда за безопасност на движението по пътищата, а предлаганите промени предвиждат 70% от размера на глобите да влизат в бюджета на съответната община.
„Проблемите, които следват от това са два. Първо, че така сумите от глоби ще са на практика безотчетни – те няма да се събират целево, ще се разходват наравно с всички постъпления и ще са на едно ниво по значимост с приходите от данъците и таксите. Второ, не става ясн как точно ще се плащат задълженията – по една или по две банкови сметки, за да се разделят 70:30. По-вероятно е да е по две, което ще доведе до объркване, особено ако дадена община в един момент смени обслужващата си банка”, аргументират се от ИПБ.
В същото време, вместо да се въведе връчване чрез електронно известяване и предоставяне на цялата преписка през Системата за сигурно електронно връчване, се залага на доказано неефективния подход за връчване на място и на „късмет“. А никъде в законопроекта не се споменава възможността общините просто да предоставят на Пътна полиция средствата за видеонаблюдение, като глобите да се извършват по съществуващия досега ред. Точно по тази причина от Института питат още – Какво ще стане, когато 265 общини с различно ниво на компетентност и капацитет, започнат да генерират електронни фишове, след като вече повече от 10 години МВР, с ограничения си брой камери, не успява да се организира правилно на централно ниво?
Пример е случващото се в столицата. При сегашната система СДВР е рекордьор по невръчени фишове и наказателни постановления – около 280 000 на година. Ако се приеме законопроектът пък към това число допълнително ще се добавят около 500 000, което няма как да не доведе до излишна тежест. Нещо повече – при евентуалното приемане на промените в ЗДвП, ще се създаде предпоставка за ситуация „Пролеша” – всички шофьори в един момент, заради малък административен капацитет и огромни закъснения при издаването на фишовете, ще се превърнат в „джигити” и „системни нарушители”.
Заради всичко това, заключват от Института за пътна безопасност, настоящият законопроект не трябва да се приема в този му вид. Алтернативата е всички институции да си попадат ръка и заедно с неправителствения сектор да впрегнат усилия в избработването на изцяло нов Закон за движение по пътищата, вместо да се „кърпи” на парче.