Филмите, които предсказаха с плашеща точност събитията от бъдещето
Филмите, основани на научна фантастика, могат да пренасят зрителите в далечни галактики с извънземен разум или да преувеличават различни версии за бъдещето на планетата ни.
Жанрът обаче печели най-голям успех, когато в кратък аванс от време разкрива нещо ново за света, в който живеем и за настоящето, смята Лиза Яшек, професор по научна фантастика в Техническия университет в Джорджия.
"Като зрители, ние обичаме и оптимистичните, и песимистичните научнофантастични филми, защото те са виртуални лаборатории, в които можем да преживеем най-доброто и най-лошото, което ни очаква, в безопасна и забавна среда", обяснява Яшек пред CNN.
Филми като "Гатака", "Тя" и дори ужасът "M3GAN" предсказват как може да изглежда бъдещето ни, ако развитието на геннетичното редактиране и изкуствения интелект се ускори. В същото време, пандемични трилъри като "Зараза" изглеждат още по-реалистични, отколкото при излизането си, след като COVID-19 преобърна света през 2020 г.
Ето няколко забележителни филми от научната фантастика, чийто сюжет с точност разкрива събитията, които очакват човечеството.
"Гатака" и редактирането на ДНК
"Гатака" черпи вдъхновение от реални събития, предшестващи премиерата му през 1997 г. - включително стартирането на проекта "Човешки геном" през 1990 г. и успешното клониране на овцата Доли, разказва проф.Яшек.
Филмът представя общество, обсебено от генетичното съвършенство и диктувано от него. Сценарият сякаш "страшно предхожда сегашното увлечение по домашни генетични тестове", отбелязва Яшек, както и неотдавнашния напредък в редактирането на гени, който е обещаващ за човешкото здраве.
Във филма генетиката определя социалната класа.
Редактирането на гени става норма, а героите, които се раждат без него, се смятат за "ин-валиди" с по-голям потенциал за наследствени заболявания от "валидите" - хора, генетично създадени, за да избегнат тези болести.
Винсънт Фрийман (Итън Хоук), "ин-валид" чистач в аерокосмическо предприятие, използва генетичен материал като нокти и урина от бившия олимпиец Джером Мороу (Джъд Лоу), за да се присъедини с измама към междупланетна мисия, запазена за "валиди".
"Гатака" излиза около 15 години преди въвеждането на CRISPR-Cas9 като инструмент, използван за прецизна редакция на човешка ДНК.
Въпреки че се използва предимно за изследователски цели, CRISPR-Cas9 има забележително значение за лечението на генетични аномалии.
Настоящите опити за генна терапия включват промяна на нерепродуктивни клетки, което е известно като соматично редактиране на гени. Но процесът на превантивно манипулиране на гените на човешките сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони по начин, който напомня за "Гатака", наречен наследствено редактиране на гени, предизвиква сериозни етични опасения.
През 2018 г. китайският лекар Хе Джианкуи заяви, че е модифицирал два човешки ембриона с помощта на CRISPR-Cas9 и че модификациите ще ги направят устойчиви на ХИВ. Научната общност бързо осъди работата му и през 2019 г. той беше осъден на три години затвор.
"M3GAN" и "Тя" – човешките емоции на изкуствения интелект
Увлечението по възможностите на изкуствения интелект доведе до филми, които представят както потенциала му да улесни живота на хората, така и хипотетичния ужас от това да завладее човечеството. "Тези филми отразяват надеждите и страховете, свързани с нарастващата зависимост от AI", казва проф.Яшек.
Във филма "Тя" Хоакин Финикс се влюбва в Саманта - усъвършенствана операционна система с изкуствен интелект, която твърди, че отвръща на чувствата му.
Саманта говори има мнение и чувства, които изразява без да е програмирана. Тя все още няма съвършен еквивалент в нашия свят, но има реалистични виртуални асистенти, задвижвани от AI, в които можем да открием известна прилика. Популярните чатботове като ChatGPT могат да имитират човешка реч и се използват за писане на есета и отговаряне на сложни въпроси.
Докато "Тя" представя хуманоидния потенциал на AI в положителна светлина, хорър заглавието от 2022 г. "M3GAN" окупира съзнанието на зрителите в зловеща клетка от страх.
Персонажът M3GAN е хуманоидна кукла и пазителка на малката Кейди, която губи родителите си в автомобилна катастрофа.
Двете създават силна сестринска връзка, но M3GAN приема задълженията си на андроид-стара сестра твърде сериозно, като започва да убива хора, които приема като опасни за Кейди.
Правейки паралел с този сюжет, проф. Яшек отбелязва, че по света вече се използват роботизирани служтели за полагане на грижи. От години в домовете за възрастни хора в Япония се използват роботи. Миналата година социални заведения в Минесота взеха пример от източната страна и включиха роботи в рутинните грижи за обитателите.
"Можем да бъдем едновременно благодарни на този изкуствен интелект, но и малко притеснени от него. Какво ще се случи, ако тези роботи се повредят и близките ни се окажат по-уязвими от всякога? ", пита проф. Яшек.
"Зараза" и ужасът от пандемии
В първите дни на пандемията от Covid-19 много киномани си спомниха "Зараза" на Стивън Содърбърг - филм от 2011 г., който описва зашеметяващо бързото разпространение на смъртоносен вирус по света.
На премиерата на лентата, сценарий, при който светът може да се промени толкова драстично в рамките на няколко дни или седмици, изглеждаше почти невероятен. Но когато през 2020 г. Covid-19 изпрати голяма част от населението по цялата планета в изолация, "Зараза" изглеждаше като филмов кошмар, сбъднат в реалност.
Реалността често надхвърля границите на научната фантастика, обяснява Мелиса Литълфийлд, професор в Университета на Илинойс, която води курсове по научна и спекулативна фантастика.
Дори когато животът ни се струва по-странен от фантастиката, истории като "Гатака", "M3GAN" и "Зараза" все още имат какво да кажат за света и за това накъде може да се насочи той.
"Научната фантастика не просто предсказва или коментира ефектите от научни открития или технологични феномени. Тя ни предлага възможност да оценим себе си и потенциала, който можем да покажем пред света.", допълва професорът.
Източник: Профит