144 години от приемането на Търновската конституция

На днешната дата, 16 април, през 1879 г. е приета Търновската конституция - първата конституция на България след Освобождението от османско робство. Също така днес в България се отбелязва Денят на Конституцията и професионален празник на българските юристи и на съдебните служители.

Учредителното народно събрание е свикано във Велико Търново, за да изработи и приеме Конституция на Княжество България на основание на чл. 4 от Берлинския договор (1 юли 1878 г.) след освобождението на страната от османско иго (1878 г.).

Първото заседание е проведено на 10 февруари 1879 г. (стар стил). и е открито от руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Заседанията на събранията се провеждали в сградата на стария конак, построена от Кольо Фичето през 1872 г. В първото заседание участват 229 от 231 депутати.

От тях 118 депутати са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските съвети и на съответните съдилища), 89 са избрани от окръзите на петте губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24 депутати са назначени от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков, предава lupa.bg.

За председател на Учредителното народно събрание е избран екзарх Антим I, а за подпредседатели - Петко Каравелов, Тодор Икономов и митрополит Симеон Варненски и Преславски. Основната част от народните представители са от средите на българската интелигенция, преобладаващата част са учителите, а останалата главно лекари, адвокати, публицисти.

На 16 април 1879 г. Учредителното народно събрание приема първата конституция на България, наречена Търновска, която действа до 6 декември 1947 г. и е най-дълго действащата българска конституция. Тя се състои от 169 члена, включени в 22 глави. С нея Княжество България се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".

В Търновската конституция е записано, че Народното събрание бива Обикновено и Велико Народно събрание. Великото Народно събрание единствено притежава учредителна власт. То има право да променя територията на страната, да извършва изменения в Конституцията, да избира монарх и регенти.

Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и др.

Търновската конституция регламентира прилагането в обществения живот в България на важни принципи, характерни за модерните европейски общества от края на 19-и век. Според нея изпълнителната власт принадлежи на българския княз, законодателната власт се поделя между монарха и Народното събрание, а съдебната власт действа от името на княза. Той е и върховен началник на армията в мирно време и по време на война.

В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме, герб и печат.

Клетвата, която са полагали новоизбраните депутати съгласно Търновската конституция "в едно време, според обредите на вярата си", е следната: "Кълна се во име Единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършването на длъжностите си в това Събрание, да имам едничко пред очи общото благо на народа и на Княза, колкото ми стига разумът и съвестта. Бог да ми е на помощ. Амин".

Щом се открие заседанието, Народното събрание под председателството на най-стария по години из помежду членовете си, пристъпва веднага към избора на председател и подпредседатели, пише още в първата българската конституция.

Търновската конституция е основен закон на България от 1879 г. до 1947 г. Тя е заменена от Конституция на Народна република България, известна още като "Димитровска". През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска, а след демократичните промени, от 13 юли 1991 г. е в сила действащата Конституция на страната.