17 забрани за Разпети петък, които се спазват от векове

Защо не бива да се пере и шие на този ден

Злото се гони с тамян рано сутрин, копривата не бива да се докосва

Разпети петък е най-тъжният ден от Страстната седмица и в православния свят, тъй като тогава Божият син е бил обиждан, осъден, поругаван и разпнат на кръста. След това той е погребан в каменен саркофаг в пещера, на чийто вход е бил поставен огромен камък и стража. На този ден в храмовете се пее опело за Него. Постът е много строг. Забранява се да се яде и да се пие. Затова и от едно време се нарича още Сух петък, тъй като възрастните жени от селото са постили до вечерта. От тогава до днес народните поверия за Разпети петък не само не намаляват, но и се добавят нови.

Минава се под масата в църквата

Масата, която е поставена в средата на храма, символизира Христовия гроб. В храмовете се извършва богослужение, което се нарича Царски часове, и не се отслужва Света литургия. Изнася се плащеницата, която символизира плата, в който е било увито тялото на Христос. Всички миряни се покланят пред плащеницата, евангелието и кръста, за да съпреживеят смъртта на Исус Христос. Поклонението пред нея продължава до последните минути преди Възкресение в събота вечер.

Глиненият съд

Поверие гласи, че на Разпети петък всеки трябва да се прибере с глинен съд. Възрастните хората разказват, че това е тръгнало от отколешна традиция, защото грънчарите цяла зима правят много керамични съдове, които напролет реализират. Тази традиция всъщност помага на всички занаятчии, доказвайки, че са почитани.

Никаква работа

Не трябва да се работи в този ден. Бабите казват, че каквото и да правите на Разпети петък, няма да се получи.

Гони се злото

На разсъмване къщата се опушва с тамян, обгражда се три пъти, за да не се приближават лошите духове. 

Времето е показателно за реколтата

Ако вали на Разпети петък, ще бъде добра година. Ако обаче е сухо, годината няма да е много плодородна.

За здраве има адет

Ако три пъти си поставите главата под студена вода, ще бъдете здрави през цялата година. Не се пекат торти, хляб или нещо друго на Разпети петък, от страх да не изгорят ръцете на Божията майка.

Не се докосва игла

На Разпети петък жените не шият, за да не ослепеят. Освен това те не тъкат, не перат, за да не се случат нещастия. 

Не се боядисват яйца

Традициите повеляват, че не е добре да се боядисват яйца на Разпети петък. Ако не сте направили това на Велики четвъртък, можете да боядисате яйцата само в събота. Според суеверие от миналото, на този ден яйцата става кървави.

Не се ходи в бръснарницата

Най-суеверните избягват да се подстригват на Разпети петък, защото се казва, че някой от семейството им ще умре. Все повече обаче се налага обратната традиция. Ако се отиде при бръснар, хората смятат, че ще бъдат в безопасност от определени заболявания. Твърди се още, че ако се подстрижеш на Велики Петък, няма да имаш грижи през годината и няма те боли глава.

Не се сее

Твърди се, че всички земеделски стопани трябва да се приберат вкъщи. Полевите работи трябва да се избягват на Разпети петък, защото всичко, което се засява, не дава плод. 

Не се колят животни

Агнетата за Великден трябва да се заколят преди петък. В противен случай душата на животното ще ви мъчи. 

Без коприва и оцет

На този ден нито се яде коприва, нито се докосва оцет. Поверието е, че така ще се разгневи Спасителят, който е бил бит с коприва. Оцетът е забранен, защото устните на Исус са били напоени с оцет, когато той е поискал вода. 

Без купони

Веселието, песните и забавата са строго забранени в деня на голямата скръб. Нарушаването им донася нещастие за всички грешници. Затова хората казват, че на този ден „Птици не пеят и птичка гнездо не вие“ .

Яйце за църквата

Тези, които са боядисали яйцата в четвъртък, задължително носят по едно, когато влизат в църквата на Разпети петък, заедно със стръкче здравец. Те се остават на масата пред разпятието като израз на уважение и преклонение пред саможертвата на Христос.

Чаршафи не се сменят

Не само не се пере през деня, но и чаршафите не бива да се сменят. Народното поверие гласи, че ако това се направи, сънят става неспокоен и идват кошмарите.

Нови дрехи

На този ден не се вадят дрехи. Те се слагат за Великден. Ходи се в църквата с нови дрехи, за късмет и успехи. 

Червеното яйце

На Разпети петък всеки си нарочва яйцето, което ще вземе от купата на Великден. Всеизвестно е, че първото боядисано яйце трябва да е червено. То се поставя пред иконата в дома и след една година на Велики четвъртък се изнася в двора и се счупва. Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година.

Преди Великден: Една молитва сбъдва желания 

1. По едно червено яйце се дава на всеки гост, който пристигал в дома за Великден. Поверието гласяло, че така богатството няма да ходи в други къщи.

2. Жените, които дълго време не успяват да забременеят, вярват, че ако преспят една нощ с червено яйце в пазвата, догодина ще се радват на своя рожба.

3. Хората вярват, че в седмицата след Великден, наричана още „празна седмица“, не трябва да се сее нищо, защото няма да поникне.

4. В нощта срещу Великден не бива да се вдига врява. Старите хора вярват, че ако сте твърде гръмогласни и вдигате шум в нощта срещу Възкресение Христово, рискувате да си навлечете гнева на злите сили и да привлечете в дома си лоши енергии.

5. Цели 40 са дните след Великден, в които православните християни се поздравяват помежду си с поздрава Христос Воскресе! Отговорът е Воистину Воскресе!

6. Великден се празнува не три дни, както повечето от нас си мислят, а цели седем. Тези дни са известни като Светлата седмица.

7. Вярва се, че ако минути преди настъпването на Великден отправиш молба с думите: "Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ми донесе много щастие!", желанието ще се сбъдне.

8. Набраният на Великден здравец носи дълголетие на притежателя си. Старите хора вярват, че именно на този ден растението притежава магически сили и лекува всякакви болести.

9. В някои краища на страната е било прието да се запазват черупките от великденските яйца. Вярва се, че те имат магически сили. Затова хората ги използвали при баене против уроки. Бабите ги стривали на прах, който използвали при лечение на различни болести.