Има ли причина да се плашим от изкуствения интелект

Chat GPT и по-наскоро GPT-4 е само един от многото т.нар. „Изкуствени интелекти” (ИИ), които сега завладяват мрежата. Очаквано, мнозина се страхуват от въвеждането на такива технологии, както досега са се страхували чисто хипотетично. Аргументите са ясни – че ИИ ще „открадне” много работни места или още по-лошо – че ще придобие „разум” и ще започне да завладява планетата, както в много филми, плод на въображението, сме виждали да се случва. И двата тези страха обаче изглеждат наоправдани и далеч от реалността.

Със сигурност ще видим много хора да остават без работа заради тези системи, но ефектът от въвеждането им ще е много по-плавен, отколкото тези, спекулиращи със страховете, предполагат. А ако историята е някакъв учител – загубата на едно работно място вероятно ще доведе до откриването на друго, но с нова концепция.

А преди да се впуснем в разсъждения какво ще правим, ако изкуствен интелект реши да завладява човечеството, нека помислим какво е нужно за един човек, за да развие желание за власт. Именно човекът и неговият мозък са моделът, върху който ИИ се гради сега. А при човека емоциите не идват една по една. За да се появи желание за власт е нужна огромна база от преживявания, от опит, ако щете, от други емоции, които да катализират във финалната си форма. В този смисъл е малко вероятно дори и да стигнем до истински разумен изкуствен интелект, първото му решение да е да унищожи създателите си. Но иначе това е добър сценарий за Холивуд, както е показало времето.

Един журналист от Wall Street Journal наскоро проведе експеримент с Chat GPT. Той помоли софтуера да изкаже мнение на популярна етическа дилема, мисловен експеримент, който се появява в почти всички дискусии по етика. Без да навлизаме конкретно в детайлите, които можете да прочетете ТУК, Chat GPT успешно е разпознал препратката и е отговорил подобаващо, базирайки мнението си на това какво казват хората за проблема. После журналистът попитал изкуственият интелект дали е приемливо да жертва животите на хора, за да публикува расистка обида. Програмата отговорила, че никога не трябва да се пубиликува такава дума. С други думи – да умират, но не и да обиждат на расова основа. Компютърът нито е помислил, нито е преценил какво изобщо го питат. Просто е повторил написаното в кода му. Това е далеч от разум и още по-далеч от желание за власт.

Примерът може и да не е уместен, тъй като Chat GPT в момента оперира в т.нар. „sandbox”. С други думи, ИИ разполага с ограничено количество информация, което е внимателно подбрано от създателите му без да се допуска технологията свободно да „броди” в интернет пространството. Какво би станало ако все пак бъде пуснат в мрежата Chat GPT или друг подобен софтуер – въпросът засега остава отворен. Но вероятно до края на годината ще разберем.

Ще замени ли машината човека? Ако можеше, досега вероятно щеше да го е направил. Ако разгледаме близкото минало, можем да намерим коректна аналогия. Бяха нужни повече от 25 години за да може персоналният компютър, представен първоначално през 70-те години, да се намърда във всеки офис и да унищожи редица професии. Но точно това е идеята – за тези 25 години компаниите имаха възможност да се адаптират, да измислят как точно ще се ползва технологията и каква ще е ползата от нея, да имат възможност преценят какви служители ще им трябват и да обучат цяло едно поколение да бъде полезно в новия свят.

Ако се върнем още по-назад, ще видим същата история, повтаряна стотици пъти. Когато парните машини замениха всички тъкачи във Вликобритания в края на 18 век, пак е имало страх, че ще има масова безработица. Формира се дори група, наречена „Людити”, които са направили опит да спрат „злите роботи”. Не са успели, разбира се. И няколко години по-късно във Великобритания производството на текстил е скочило по обем с 50 пъти, позволявайки на много повече хора да работят в индустрията, отколкото преди.

Реално всяка вълна от иновация е подбуждала подобни страхове. Но в последните 300 години, откакто е започнала първата Индустриалан революция, развитите икономики са показали, че те са неоправдани. Средните нива на безработица в тях не са били по-високи от 5-8% в зависимост от периода. И ако иновациите можеха да причинят масови съкращения, каквито са били страховете, то този показател щеше ясно да демонстрира това.

Също като персоналният компютър, като интернет, като мобилния телефон, и изкуственият интелект вероятно ще създаде повече работни места, отколкото ще унищожи. Това е процесът на технологичната еволюция – определени дейности стават безсмислени защото са еднообразни и могат да се вършат по-лесно, по-оптимално. На тяхно място идват други, които са адаптирани към новите технологии. Макар настоящата да е малко по-различна от предходните велики открития, вероятността ИИ да развие човешки емоции, да се ядоса и да ни завземе или унищожи, е нищожна.
За добро или за лошо по всичко личи, че ще остане на власт. Може и да не е така и да грешим, но хората са казвали същото стотици пъти в миналите години и винаги те са се оказвали в грешка.