Учени посочиха вредите от ранното ставане за работа

Ранното ставане за работа може да направи работата по-стресираща, а животът - по-малко удовлетворяващ.

Терминът "социален джетлаг" описва ефекта от това, че хората трябва да стават с будилника си през седмицата, вместо да се събуждат естествено и да спят по-дълго, както правят през уикендите, пише Daily Mail, цитиран от vesti.bg.

Изкуственото събуждане с алармата разстройва вътрешния часовник на тялото ни, така че усещането е подобно на джетлаг при полет в страна с различна часова зона.

Проучване установи, че хората с по-силен социален джетлаг са по-стресирани в работата си и са по-малко удовлетворени от живота си.

Изследователите са разгледали проучване, попълнено от около 4500 души в Чешката република в продължение на три години между 2018 и 2020 г. В проучването се задава въпросът по кое време хората си лягат и стават - както когато работят, така и през уикенда или в други неработни дни.

Разликата в тези часове е използвана за изчисляване на "сънния дълг" на хората.

Хората с по-голям дълг за сън, което означава по-голям социален джетлаг, дават по-ниска оценка от 10 точки, когато са попитани доколко са доволни от живота си като цяло.

Те са получили по-лоши оценки, когато са били попитани дали са преживели три вида стрес на работното място през последните 12 месеца.

Това са стресът от твърде много часове работа с твърде много изисквания, стресът от страха, че ще загубят работата си, и страхът от злополуки или наранявания на работното място.

Резултатите показват, че неестествено ранното ставане за някого през седмицата може да го накара да се чувства по-натоварен.

Въпреки това проучването установи, че самооценката на хората за качеството на съня може да е най-важна за общото качество на живота им.

Хората, които съобщават за добро, а не за лошо качество на съня, като цяло са по-малко стресирани на работа и по-удовлетворени от живота си, също като тези с по-малко джетлаг.

Но те са били и по-щастливи и са съобщили за по-добро благосъстояние и здраве.

Михаела Кудрначова, водещ автор на изследването от Карловия университет в Прага, заяви: "В съвременното общество имаме строги графици, според които трябва да ставаме за работа и училище.

"Социалният джетлаг не е достатъчно проучен, но е важен, защото е трудно да се компенсира загубеният през седмицата сън през уикенда.

"Тези резултати показват, че социалният джетлаг може да повлияе на удовлетвореността от живота и стреса на работното място, така че трябва да се проучи допълнително.

В проучването, публикувано в списание PLOS ONE, социалният джетлаг е изчислен с помощта на прост метод за оценяване, основан на средата на нощния сън.

Например, ако някой си е легнал в 23:00 ч. и се е събудил в 7:00 ч. през седмицата, средната точка на съня му е била в средата на този период, в 3:00 ч. сутринта.

Ако си е легнал в полунощ и се е събудил в 10 ч. през почивните дни, средната точка на съня му се измества на 5 ч. сутринта.

Това би довело до "дълг за сън" от два часа, което показва нивото на социалния джетлаг.

Социалният джетлаг не е свързан с нивото на щастие на хората, което те оценяват с 10 точки, нито с цялостното им благосъстояние, което се основава на това колко често през предходните две седмици те са заявили, че са се чувствали весели, спокойни и активни.

То не е свързано и със здравословното състояние на хората, но е свързано със стреса на работното място и удовлетворението от живота, което е по-дългосрочен показател за удовлетвореност, отколкото за щастие.

Това е така, дори когато се вземат предвид други фактори, влияещи върху вероятното качество на живот на хората, като тяхната възраст и богатство.

Колкото по-дълго са спали хората, толкова по-лошо е било тяхното самооценявано здраве и щастие, въпреки че авторите на изследването предполагат, че това заключение може да бъде изкривено от хората с психични проблеми, които са склонни да спят по-дълго.

Проучването не е установило, че хората, които са намалили социалния си джетлаг, са подобрили значително качеството си на живот, но това може да се дължи на факта, че хората рядко подобряват несъобразените си графици за сън без голяма промяна в живота, като например раждане на дете или работа с различно работно време.